В Ню Йорк хиляди са очевидците на невижданата до тогава атака на фона на Статуята на свободата, която се намира в близост. Някои от тях са българи.
Преди 20 години Иван Георгиев е в офиса си в южната кула на Световния търговски център. Той вижда удара на първия самолет в северната кула. Първоначално си помисля, че е авария.
По същото време, от другата страна на улицата, Николай Златарев е на работа в офиса си. Петър Калинков пък не подозира нищо и излиза от спирката на метрото, която се намира точно под кулите-близнаци.
Първото нещо, което ми направи впечатление, беше невероятното количество офисна хартия, която лети наоколо. Погледнах нагоре и видях пораженията на една от кулите“, разказа той.
Съпругата на Иван - Лора вижда това от метрото, на път за работа.
„Може би това е измежду най-големите ми кошмари все още – как хората на високите етажи стояха на прозорците и след време скачаха надолу – очевидно отивайки към смъртта си“, спомня си той.
Николай успява да се измъкне от другия изход на огромния небостъргач, в който работи. Метрото на Лора спира аварийно и тя вече е по улиците на Манхатън.
„Обърнах се и се опитах да бягам обаче краката ми се подкосиха и паднах на земята. В същия момент двама човека, от двете ми страни дори не ги видях кои са, ме хванаха и ме сложиха и ми казаха „трябва да бягаш от тук, не може да стоиш тук“, спомня си тя.
Минути по-късно се срутва и северната кула. По това време съпругата на Петър е у дома с малката им дъщеря.
„Няма как да се свържа с него освен чрез работния му телефон. Съответно той не отговаря на работния си телефон. Светът ти изведнъж се разрушава. Бил е толкова подреден и сега настъпва някакъв хаос“, разказа тя.
Разказват, че 20 г. по-късно нещата са много различни, а САЩ е буквално са разделени на половина.
„Просто трябва да се бориш, да вървиш напред и да се опитваш да оставиш зад гърба си, каквото лошо има и да гледаш за хубавото“, добавиха Иван и Лора.