Бежанците не са заплаха за християнството, а терористите са задача за управляващите. Нашата помощ към тези, които имат нужда от нея, ще утвърди християнските морал и ценности. Това е позицията е на архиепископ Теодосий Севастийски от Йерусалимската патриаршия.
Митрополит Теодосий с палестински произход. Роден е в семейство на православни християни. Избира пътя на духовенството, но и на още една кауза - мирът в Близкия Изток и в Палестина. Той е сред духовниците, които водят богослуженията в църквата „Възкресение Христово” на Божи гроб.
Негово високопреосвещенство е в страната ни по покана на Центъра за близкоизточни изследвания.
На неделната литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” митрополит Теодосий благослови присъстващите и отслужи молебен за мир в кризисните региони – Сирия, в Близкия Изток и в Украйна.
С него се срещна Кристина Баксанова.
Ваше Високопреосвещенство, вие идвате от една „гореща точка”, израз, който използваме в медиите. Каква е ситуацията в региона в момента?
Ние живеем в една свята земя, от чиято история много може да се научи. Нашият палестински народ е лишен от свобода. Той е заобиколен от стени на омраза и дори на расизъм. Ние сме народ, който иска мир. Затова полагаме големи усилия, за да убедим всяка една страна да подкрепи този мир. Ние се молим на Бог да даде светлина в сърцата на хората, за да им покаже, че той не е създал човек, за да убива и за да насилва. Човекът е създаден, за да твори и да живее в мир.
Как могат представителите на трите основни религии в региона да постигнат повече от това, което политиците успяват да постигат до момента?
Аз смятам, че представителите на трите Аврамови религии трябва да бъдат заедно. Трябва да има диалог между тях и да работят против подтисничеството и войните и за спиране на насилието в региона. Ние трябва да се противопоставим на религиозния екстремизъм. Той понякога се развива на свещени религиозни земи, а религията не проповядва убийство, тя не подкрепя насилието. Религията е мир.
Призовавам представителите на всички религиозни общности и учения да водят диалог и да работят заедно, защото нашият Бог е един, въпреки че вероизповеданията ни да са различни. Ние трябва да се противопоставим на войните и убийствата, защото това вреди на нашия християнски морал и на нашите ценности. Аз лично участвам в много конференции в и извън страната и призовавам духовните лица да действат срещу насилието. Ние всички принадлежим към едно духовно семейство.
Православната църква подкрепяме съжителството между представителите на различните религии и винаги сме призовавали за мира между тях и за съпричастие. В нашите болници, клиники, училища, когато някой потърси помощ, ние не го питаме към коя религия принадлежи. Ние го посрещаме независимо коя вяра изповядва.
През последните години групировки използват религията като аргумент за насилие. Как оценявате действията на „Ислямска държава”?
Тези екстремисти, които наричат себе си „Ислямска държава”, а и други подобни групировки, те са дошли в нашите земи, за да разрушат вяра ни, нашите страни, нашата цивилизация и да навредят на нашия народ... Тези екстремисти идват и от много други държави като Чечня, Пакистан, Афганистан...
Но аз виждам и подкрепата на Турция. Тя също носи отговорност за събитията. Турция днес се държи какво бившата Османска империя. Тя е отговорна и за отвличането на епископите в Сирия. Турция твърди, че иска мир и демокрация в Сирия, но всъщност спонсорира тези, които унищожават страната.
Ние гледаме на „Ислямска държава” и на другите подобни групировки, като създадени с цел да се вреди на арабските народи и да се разрушава нашата цивилизация. За съжаление те са финансирани и от някои държави от Залива, които притежават петрол. Радвам се, че Русия се намеси. Надявахме се това да стане по-рано. Радваме се, че се намеси, защото виждам в нея възможност да се реши кризата. Русия влезе в Сирия по молба на сирийския президент. Тя не е завладяваща сила. Тя влиза, за да запази сирийската държава и да съдейства за разрешаването на проблема.
Аз смятам, че държавите, които критикуват намесата на Русия искат продължаване на тази криза, а това ще продължи да разрушава страните и цивилизацията ни. Тези държави се дразнят от намесата на Русия, защото нямат интерес да приключи кризата там. САЩ носят голяма отговорност за това, което се случва в тази страна. Надяваме се да се осъществи разбирателство между Русия и другите западни държави, за да се реши кризата в Сирия.
Екстремистките организации поставят под прицел християните и другите малцинства, но и мюсюлманите. Те разрушават църкви, разрушават храмове и дори историческия град Палмира, който е изграден преди 2 хиляди години. Дори на него посегнаха.
Тези кризи в Сирия и в Ирак предизвикаха големи вълни от бежанци. Вие посещавате бежански лагери в региона. Как виждате тези вълни от бежанци – като заплаха, като предизвикателство или като възможност за църквата?
Тези бежанци, те бягат от своите родини заради войната и насилието. Когато положението в страните им се нормализира, те ще искат да се върнат там. Ние като християни и така църква трябва да посрещнем и да прегърнем тези бежанци. Трябва да им помогнем и да бъдем до тях.
Аз категорично отхвърлям това, което чувам напоследък, че присъствието им в Европа би било заплаха за християните. Напротив, смятам, че помощта ни към тях би утвърдила нашия християнски морал и ценности, които ни учат да помагаме на изпадналите в беда.
Може би има сред тях един малък процент от хора, които вярват в насилието и в тероризма, но мнозинство от хората бягат от страните си, защото са жертва именно на този тероризъм, на насилието и търсят спасение. Тук идва и ролята на държавите те трябва да разпознаят и да установят, които са терористите и екстремистите и да се справят с тях.
Ние, като църква, трябва да посрещнем и да помогнем на бягащите от войната, за да спасим живота им. Ние трябва да отворим вратите и сърцата си. Не може да поставяме знак „тероризъм” на всеки един.
Какво е вашето послание към хората и как виждате сега ролята на църквата в обществото?
Християнството не са просто думи, които повтаряме. Християнството е култура, поведение, което трябва да практикуваме. Не е достатъчно да се молим, да постим и да четем Библията. Ние трябва да пренасяме това, което се казва в нея в поведението си и в начина, по който живеем.
Исус Христос изпраща своите ученици, за да ни научат на смирение. Когато е бил в Палестина и обикалял различните места, той не е ходил при богатите и силните на деня. Той е ходил при бедните и страдащите хора, които са имали нужда от помощ. Той никога не е бил със силните на деня.
Това трябва да правим и ние като църква днес – да бъдем до тези, които имат нужда. Да помагаме на болните, на страдащите, на тъжните, на онеправданите. Църквата трябва да присъства в живота на хората. Ние не можем да останем изолирани. Ние сме тук, за да благославяме и да помагаме.
Знам, че в историята на Българската православна църква има много църковни личности, които са допринесли за духовното и културно развие на българите. БПЦ е изиграла голяма роля в българската култура и история. Тази своя роля църквата трябва да продължи и днес. Аз не приветствам намесата на църквата в политическите дела, но смятам, че църквата трябва да има важна роля сред обществото и позиция по обществените проблеми.
Ще ви дам един пример. Преди известно време станах свидетел на насилие, извършено от екстремисти в Йерусалим. Тогава не отидох в полицията, а отидох при тях и им казах: „Прощавам ви!” Те се учудиха от моите думи. А аз им обясних: „Аз съм християнин и християнството ме призовава към толерантност, но също така ми казва, че трябва да ви упрекна, защото действията ви не са хуманни и не трябва да продължават.”
Ние трябва да насърчаваме обичта и доброто поведение на хората.
Как църквата може да привлече младите хора? Не изоставя ли диалогът с тях? Могат ли новите технологии да бъдат използвани за проповядване на Божието слово? *
Трябва да слушаме младите хора и да обръщаме внимание на техните проблеми и оплаквания. Ние трябва да ги посрещаме и да се грижим за тях независимо от миналото и произхода им. Новите технологии са нож с две остриета. Може да се използват за добро, но може и обратно.
Например Фейсбук. Ние в Палестина основахме няколко страници във Фейсбук, в които се опитваме да разпространим християнската вяра и ценности сред младежите. Можем да използваме тези средства с цел обучение и пренасяне на послания за добро към народа.
Срещнахте се с българския патриарх Неофит. Какви са отношенията между двете патриаршии?
Българската църква ни е братска църква. Ние сме всички една църква. Имаме една вяра. Още в началото на посещението си се срещнах с патриарх Неофит и му предадох братско послание от патриарха на Йерусалим.
Поканихме го да посети Йерусалим, като го придружи и делегация от митрополити. Надяваме се това да стане в най-скоро време, защото това ще подобри отношенията ни и ще ги засили. Забелязвам, че се увеличават посетителите от България в Йерусалим.
Преди няколко дни се молихме в църквата „Възкресение Христово” на Божи гроб и там имаше делегация от български свещенослужители. Много се радваме да посрещаме на наша земя българи, независимо дали са свещеници или обикновени посетители. Свещените места в Йерусалим са важни за всеки християнин. Всеки, който дойде при нас, е у дома. Не е чужденец.
Нашата църква е църква майка на другите църкви. Една майка винаги приветства синовете си с любов и с благодарност.
*На своята официална страница Патриаршията в Йерусалим има специални препратки към социалните мрежи с профили в Facebook и Twitter, както и видеозаписи с проповеди и богослужения, разпространени чрез Youtube и Google.
