Трагедия с тежък геополитически заряд

Катастрофата на Боинг 777 на Малайзийските авиолинии в Източна Украйна на километри от границата с Русия е преди всичко огромна човешка трагедия. Тя обаче има потенциала да се превърне и в мащабен геополитически скандал с много тежки последствия, особено ако се потвърди информацията, че самолетът е свален от проруски бунтовници чрез сложна ракетна установка, която може да е предоставена само от Русия.

Историята познава няколко подобни авиокатастрофи, предизвиквали смъртоносни верижни реакции.

Най-емблематичен е примерът с иранския пътнически самолет, свален от американския кораб „Винсенс” на 3 юли 1988 г. над Персийския залив по време на редовен полет до Дубай. Атаката, при която загинаха всички близо 300 души на борда, предизвика възмущението на международната общност, а Иран я нарече „варварско кръвопролитие” и обеща да „отмъсти за кръвта на своите мъченици”.

Съединените щати се извиниха официално и обясниха тежкия инцидент с отклонение от курса на „Винсенс”, което отдадоха на пилотска грешка.

Шест месеца по-късно, през декември 1988 г., терористи взривиха в небето над Локърби самолет на „Пан Американ Еърлайнс”, полет 103, убивайки 270 души. За атентата бе осъден либийският агент Абдел Басет ал Меграхи, но над случая остана сянката на съмнението, че атаката е сценарий за отмъщение на Иран заради атаката над Персийския залив. Меграхи почина на 59-годишна възраст на 20 май 2012 г. в дома си, след като беше освободен от британския затвор три години по-рано.

Катастрофата с полет MH17, особено в контекста на руско-украинските отношения и на напрежението между Москва и Запада от началото на годината, напомня на друг инцидент от епохата на Студената война. През 1983 г. самолет на Корейските авиолинии - Боинг 747, полет 007, е свален от една или повече съветски ракети въздух-въздух, след като е навлязъл случайно в съветското въздушно пространство. Убити са всичките 240 пътници и 29-членният екипаж.

Последвалото разследване разкри, че отклонението от курса се дължало на повреда в навигационната система, която останала незабелязана от пилотите. Освен това сваленият Боинг 747 приличал много на разузнавателните самолети на Съединените щати, които често летели над източните съветски брегове.

Това не е единственият инцидент със самолет на Корейските авиолинии. Само пет години по-рано друг, изпълняващ полет от Париж за Сеул, се отклонява от планирания курс и навлиза във въздушното пространство на Съветския съюз. След като е обстрелван от самолет прехващач, самолетът е принуден да кацне през нощта върху замръзнало езеро. Двама от 97-те пътници загиват от вражески огън.

През 1973 г. Боинг 727 на Либийските авиолинии е прехванат и обстрелван от израелските Военно-въздушни сили, при опит за принудително кацане. След като се отклонил, самолетът се озовал в израелското въздушно пространство поради навигационна грешка. Разбива се в Синайската пустиня, загиват 103 от 113-те души на борда.

През 1993 г. при подход за кацане самолет Туполев-154 на грузинската компания „Ер Джорджия" е ударен от ракета с топлинно насочване над отцепническата грузинска република Абхазия.

Самолетът се разбива на пистата и се запалва. Загиват 108 от 132 души на борда. Полетът е бил чартърен, превозвал е грузински войници, които трябвало да участват в боеве около столицата на Абхазия Сухуми.

Въпреки че официална версия за катастрофата над Източна Украйна все още няма, от изказванията на редица висши държавни лица стана ясно, че всички поддържат версията за сваляне на самолета. От любителските кадри също се вижда, че той се взривява и се разпада във въздуха. Досега официален Киев обвини проруските сепаратисти, контролиращи Донецка област, а те хвърлиха вината върху Украйна, която обаче отрича да има връзка с катастрофата.