Студент откри три слабо светещи галактики, в които вече не се образуват звезди, въпреки че се намират далеч от големи галактически системи, съобщава сайтът "Knowridge".
Необичайното съчетание от изолирано положение и прекратено звездообразуване може да помогне на астрономите да разберат какво се случва с малките галактики след близко взаимодействие с по-големи обекти.
Възможно е откритите галактики да са преминали покрай по-голяма галактика, да са загубили газа, необходим за образуването на нови звезди, и впоследствие отново да са се отдалечили от нея. Подобна история би обяснила защо днес изглеждат изолирани, въпреки че носят следите от взаимодействие в миналото.
Джулиан Шапиро, който понастоящем е студент първи курс по астрофизика в Калифорнийския университет в Бъркли, провел изследването още докато учел в гимназията. Научната му публикация, на която той е единствен автор, е публикувана в списание The Astrophysical Journal.
Трите обекта са каталогизирани като галактики джуджета „Шапиро I“, „Шапиро II“ и „Шапиро III“. Галактиките джуджета са малки звездни системи, които могат да съществуват самостоятелно или да обикалят около по-големи галактики. Подобно на тях Млечният път също има по-малки галактически спътници.
Обикновено се очаква изолираните галактики джуджета да запазват студен газ, от който могат да се образуват нови звезди. Тези, които се намират близо до по-големи галактики, са по-склонни да губят този газ под въздействието на силите в заобикалящата ги среда.
Астрономите наричат галактики с прекратено звездообразуване „угаснали“. Откриването на такава галактика в привидно изолирана среда създава загадка, тъй като наблизо не се вижда голяма галактика, която да обясни загубата на необходимия за образуването на звезди газ.
Шапиро проучил публично достъпни архиви от телескопични наблюдения и използвал компютърни симулации, за да изследва къде могат да се срещат необичайни галактики джуджета спрямо по-големите галактики. Анализът съчетал архивни изображения, оценки за разстоянията до обектите и данни за скорошната активност на звездообразуване.
Изображенията са получени в рамките на различни наблюдателни програми, включително с канадско-френско-хавайския телескоп и японския телескоп „Субару“. Особено важно било да се определят разстоянията до галактиките. Един слаб обект може да изглежда изолиран на небето, без в действителност да се намира далеч от потенциална галактика-домакин.
Предложеното обяснение е, че трите обекта може да са т.нар. галактики с обратен отскок (backsplash galaxies). Това са галактики, които са преминали през околността на по-голяма галактика, а след това отново са се отдалечили. Така те могат да се окажат извън областта, в която обикновено се намират повечето галактически спътници на своята някогашна галактика домакин.
Основният кандидат за такава галактика-домакин е Месиер 101, известна още като галактиката „Въртележка“. Предварителните оценки за разстоянията до трите галактики джуджета и липсата на данни за скорошно звездообразуване са съвместими с тази хипотеза.
Засега обаче те остават кандидати, а не потвърдени примери за галактики с обратен отскок. Галактиката „Шапиро II“ например може да е спътник на друга галактика - NGC 5585. Възможно е резултатите да бъдат обяснени и с други процеси, свързани със средата, в която се намират галактиките.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
