Предупреждение без скорошен аналог получиха екипажите на всички кораби в българската акватория на Черно море – да наблюдават водите за морски мини. Причината – информация от руска страна, че украинските сили са минирали подходите към пристанищата на Одеса, Очаков, Черноморск и Южни и заради морските бури част от устройствата вече се движат свободно.
Според Федералната служба за безопасност на РФ става дума за остарели мини тип ЯМ и ЯРМ – котвени морски и речни мини, произвеждани през първата половина на XX век. Това, че са стари, обаче, не значи, че не са опасни.
Морските мини са задължителна част от всички големи конфликти през последните два века и са сред не многото оръжия, които остават смъртоносни десетилетия след края на войната, за която са били произведени.
Малко история
Историческите сведения сочат, че още по време на династията Мин в Китай са се използвали експлозивни капани срещу японските пирати през XIV век. Най-често са представлявали запечатана с маджун дървена кутия с барут и часовников механизъм или ударник с връв, задействан от чакащи в засада на брега.
След XVI век технологията достига до Запада, като първите опити са по-скоро неуспешни. Голяма известност обаче придобива моделът, разработен в Америка от Дейвид Бушнел (изобретател и на първата използвана в бой подводница - б.р.) по време на Войната за независимост. Водонепроницаеми бурета с механизъм за взривяване при контакт са пуснати по р. Делауеър срещу британските кораби. Тогава също няма резултат, но опитът дава тласък на разработката на по-съвършени мини, които са активно използвани в Гражданската война в САЩ.
Междувременно, Русия също напредва в тази област като по време на Кримската война е проведена първата операция по премахване на морски мини. Флотът на империята успешно използва взривните устройства и по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По това време вече основно място в арсенала на Москва има т.нар Мина на Якоби, която се прикрепя за дъното с котва. Влиянието на нейния дизайн се вижда при всички подобни по-късни модели.
Смъртоносно наследство
През Първата световна война и Антантата, и Централните сили активно минират морета и океани. Германските подводници се опитват да блокират основните пътища за снабдяване на Великобритания и Европа, докато западните съюзници ги използват предимно за заграждане на коридорите, които използват.
Общо над 230 000 мини са положени през 4-те години на глобални конфликт. 82 кораба 5 месеца разчистват само северните подходи към Великобритания след войната.
Втората световна война е пореден конфликт, в който морските мини са усъвършенствани, като вече основно се използват като нападателно оръжие – за блокиране на врага в пристанищата му.
Германските модели са оказват изключително ефективни и налагат промяна в практиките за почистване на водите. Използват се електрически кабели с цел индуциране на мощно магнитно поле. САЩ постигат голям успех в омаломощаването на японския флот, след като започват мощна кампания по миниране от самолети. След войната остават още десетки хиляди необезвредени мини.
В по-ново време
70% от щетите по американските кораби през цялата Корейска война са в резултат на пуснати от КНДР мини.
През Студената война има ред случаи, в които минирането на водите се използва успешно от враждуващи страни – във Виетнам, по време на Ирано-иракската война, в Персийския залив и т.н. Жертви са не само военни, но и много граждански кораби.
Съвременните морски мини са най-общо три типа – свободно плаващи, котвени и дънни. Спрямо всеки вид се прилагат различни методи за обезвреждане, като вече се използват и роботизирани системи. В същото време, държави като Китай определят това оръжие като основно в своята стратегия за война по море. Новите модели не се засичат лесно от сонара, а някои могат даже да насочват торпедо към целта.
Въпреки изискването на международното право минните полета да се обявяват, рисковете за гражданското корабоплаване остават големи – даже заложеното по време на войните не е напълно премахнато, като редовно сапьори и у нас унищожават антики на около и повече от век. Има причина за това – въпреки корозията след десетилетия в морските води, десетките килограми експлозив са в състояние да унищожат всеки кораб, който се е ударил в мината.
Няма система „свой-чужд“, нито начин да се различи граждански плавателен съд от военен. Мината просто чака своята плячка – дори ако се наложи да я чака десетилетия наред.
