НАТО не възнамерява да изпраща войски в Украйна, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, информира "Ройтерс".
Алиансът смята, че е възможно да постигне споразумения с Русия, ако тя не реши да използва военна сила, добави той по време на онлайн събитието на Атлантическия съвет "Front Page".
Столтенберг обясни, че има разногласия между съюзниците по това каква помощ да бъде оказана на Украйна, допълвайки, че НАТО няма никакви планове за разполагане на батальони в страната.
“За НАТО е важно да изпрати послание, че ако Русия използва военна сила срещу Украйна, ще има тежки последствия. Съюзниците в Пакта са готови да наложат политически и финансови санкции. Алиансът подкрепя Украйна и им помагаме с модернизация на военното им оборудване”, обясни още той.
Столтенберг беше категоричен, че има готовност да се засили военното присъствие на Алианса по източните му граници и по този начин да се избегнат спекулации дали съюзниците са подготвени.
По думите му въпреки увеличаването на руски военни по границата с Украйна и в Беларус, добър знак са били разговорите между НАТО и САЩ с Русия миналата седмица. Пактът е готов да се ангажира с дипломатичен диалог, но и да отговори на всякаква конфронтация, допълни той.
На въпрос от модератора на събитието дали съюзниците в НАТО могат да се съгласят на определен толеранс, който, ако бъде задминат, силите ще се активират, Столтенберг коментира: “Никога няма да дадем на евентуален враг привилегията да определим точно какво ще направим. Винаги трябва да сме сигурни, че имаме необходимите сили на правилното място в правилното време. Правим го вече от 70 години.”
Генералният секретар на НАТО наблегна, че най-добрият развой на напрежението с Русия ще е дипломатичният подход. Той подчерта, че украинската армия сега е много по-добре подготвена и оборудвана спрямо 2014 г. когато Русия анексира п-в Крим. Това ще е фактор, който Русия ще трябва да счете, смята той.
От думите му стана ясно, че в Пакта всичко се координира отблизо, а крайният резултат води до сигурността и готовността за реакция. Затова ѝ са се увеличили силите по източните граници на НАТО - готови бойни групи в Балтийските държави и Полша, защита на въздушното и морско пространство в Черно море. Той спомена и американския самолетоносач “Хари Труман”, който се намира в Средиземно море и е в готовност, ако се наложи неговото използване.
Все пак той отбеляза, че сред страните от Алианса има разногласия относно действията към Украйна. “Не го крия, но ние искаме да пазим територията на НАТО. Някои страни не са готови да изпратят подкрепа на Украйна, но НАТО го прави”, коментира още той.
Модераторът го запита дали се очаква еднакъв отговор от държавите в Пакта, визирайки конкретно Германия и Франция. “Трябва да разберем, че изпратените войски в Румъния и Черно море, в Балтийския регион - те са там да пазят близките на НАТО. Германия води една от военните групи в Литва. Няма как Германия да не е част от това, тъй като те вече са там. Франция пък участва на изток”, обясни Столтенберг.
“В непредвидим и опасен свят, е важно да стоим заедно и да се пазим един друг. Нуждаем се от силни институции като НАТО. (…) Това най-успешният Алианс, защото сме заедно и се променяме заедно със света”. И допълни: “Важно е да сме готови за кибератаки и за последствията, които видяхме, например, преди години в Украйна. Става въпрос да подсилим киберсигурността си и да подобрим начина, по който споделяме информация за тези атаки и да идентифицраме кой стои зад тях”.
Според Столтенберг най-важният урок, който Алиансът е научил е важността Северна Америка и Европа - да бъдат обединени, защото заедно представляват 50% от военната и икономическа мощ на света. Така може да се отговори на всяко предизвикателство, уточни той. По думите му НАТО никога не е и никога няма да принуди държава да стане член. Той обясни, че разширяването на Алианса е в резултат на демократичен избор на хората в свободните страни. Все пак вратата остава отворена за всеки желаещ да участва в Пакта.
Лавров: Русия не иска война с Украйна
По-рано днес руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия не иска война с Украйна. Думите му са в отговор на предупрежденията на Джо Байдън, че "има явна възможност Русия да нападне през февруари".
Американският президент е коментирал възможността за военен конфликт между Москва и Киев в телефонен разговор с украинския си колега Володимир Зеленски.
Президентът на Украйна поиска от НАТО гаранции за сигурността на страната.
Сергей Лавров контрира:
"Ако зависи от Руската федерация, война няма да има. Ние войни не искаме. Но ако някой игнорира и накърнява грубо нашите интереси - това няма да позволим."
Зеленски призова Запада да не всява паника по темата, тъй като това вреди на икономиката на страната.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко увери Москва, че страната му ще влезе във войната, ако нейният съюзник Русия бъде атакувана.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че не е съвсем сигурно, че Русия ще нападне съседната страна.
"Няма сигурност за руските планове за нахлуване в Украйна. Ние в НАТО сме готови на политически диалог, но и сме готови, ако Русия реши да предприеме военен конфликт", каза той.
Съединените щати отново заплашиха да спрат газопровода "Северен поток 2", ако Русия нападне. След което Вашингтон и Брюксел заявиха, че работят за осигуряване на допълнителни количества природен газ за Европа в случай на нужда.
