Спорната зона от 14 кв.км между България и Румъния се намира на територията, през която е проектирано преминаването на газопровода "Южен поток". Това съобщават медиите в северната ни съседка, цитирайки неназование дипломатически източници. След това се оказа, че през морската зоната щяла да минава и алтернативната тръба на "Набуко", чието трасе е из;цяло сухопътно.
На втория ден от говоренето по темата, от българска страна думата взе президентът Превнелиев, който обяви, че проблемът "няма да се реши с извиване на ръце" и че Румъния не говори за "териториална претенции", а за "нерешен проблем". В същото време Министерство на външните работи, което вчера съобщи, че въпросът стои от 20 години, а последните разговори по него са края на миналата година, извика посланика на Румъния в България да даде обяснения.
Тръби
В рамките на проекта "Южен поток" се изгражда тръбопровод за пренос на природен газ от Русия към България през Черно море и по-нататък към Гърция, Италия и Австрия.
В случая обаче по думите на дипломатическите източници, ако спорът за участъка от континенталното плато в Черно море бъде решен в полза на Румъния, това ще й осигури над 50 съвместни линейни метра с континенталното плато на Турция.
В същото време руската "Газпром", която има ключово участие в изграждането на проекта, не е обявила окончателно трасе, през което тръбата ще минава. Това важи за и за сухопътната и за морската й част.
Според румънската агенция Медиафакс властите в София вече са започнали преговори с петролната компания Ексон (Exxon) за спорната зона, която в действителност била около 300 кв. км.
И границата по Дунав под въпрос
Освен това този териториален българо-румънски спор не бил единственият за общата граница. Букурещ се канел да предложи предоговаряне на границата по Дунав, която в момента минава по средата на реката. Румъния обаче смята, че се налага очертаването на нова граница , заради естествената ерозия на българския бряг. При евентуално реализиране на това намерение, северните съседи биха имали предимство, тъй като в румънския участък ще влязат повече острови, коментират експерти.
Темата за спорните въпроси между България и Румъния бе повдигната в сряда. Тогава стана ясно, че румънският първи дипломат Кристиан Дяконеску е съобщил за "спорна зона" от 17 кв. км в морето – въпрос, който според българското външно министерство се дискутира от 20 години. Дяконеску посочи още, че трябва да бъде обърнато специално внимание и на проблема с румънското малцинство на българска земя.
"Недоразумение"
На този фон румънският посланик в България Антон Пъкурецу заяви на среща във външно министерство, че страната му нямала териториални претенции към пограничните райони. Дипломатът определи думите на румънския министър на външните работи като „недоразумение”.
„Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни, е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС”, подчерта зам.-министър Димитър Цанчев, а румънският посланик изрази съгласието си с думите му. Пъкурецу отхвърли и информацията за проблеми на румънската общност у нас.
От срещата в МВнР стана ясно, че българската страна не приема твърденията за наличие на румънско етническо малцинство. В отговор посланик Пъкурецки беше категоричен - българските граждани с румънско самосъзнание са духовен мост между двете страни.
