Интернет безспорно е най-мощното средство за събиране на много хора и разделянето им на групи по интереси. Социалните мрежи от своя страна допълват значението на глобалната мрежа, като те обаче успяват още повече да конкретизират определен колектив, било то на дадена марка дрехи, автомобили или… политическа партия.
През последното десетилетие се забелязва активно използване на социалните платформи за провеждането на политически кампании. Така най-лесно може да се достигне до голям брой хора и то до дадена “таргет група”.
Това е най-често изразено в страни като Великобритания, Германия и очаквано – САЩ.
Социални мрежи и избори
Понякога обаче самата социална мрежа може да изиграе роля в даден вот – чрез решение да „подаде ръка“ на кандидат или пък обратното – да повлияе негативно на друг. Подобно проучване прави и Tech Transparency Project.
Например, при предложенията за хаштаг за Байдън е имало такива с позитивна или по-скоро неутрална посока - #Biden, #biden2020, #joementum and #teambiden, но е имало и такива с негативна - #sleepyjoe („спящият Джо“), #neverbiden („никога Байдън“) и дори конспиративни такива - #covid19isahoax (COVID-19 е лъжа) и #georgesorosisevil („Джордж Сорос е зъл“).
„Техкрънч“ допълва, че макар и да не е доказано, че разминаването е умишлено направено от „Инстаграм”, „търсенията, облагодетелстващи Тръмп, противоречат на твърденията, че големите социални мрежи са необективни спрямо републиканците – необоснован рефрен, често подкопаван от несъразмерния успех на „дясното" медийно съдържание в социалните платформи”.
Как „Фейсбук” помогна на Тръмп през 2016 г.?
Както вече споменахме, социалните мрежи могат да изиграят съществена роля в избора на гласоподавателите – косвено и през реклами, разбира се.
Джон Ноутън пише в аналитичен материал за „Гардиън“, че един човек стои между Джо Байдън и Белия дом – босът на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг. В разгара на пандемията от коронавируса в САЩ и видимо трудното овладяване на кризата от страна на Тръмп, конкурентът му Байдън го изпреварваше в социологическите проучвания. В същата ситуация се намирахме и месеци преди изборите преди 4 г., когато Хилари Клинтън също водеше на милиардера.
През ноември 2016 г. обаче Тръмп се възползва от мощния таргетиращ двигател на „Фейсбук” и успя да потисне избирателната активност на демократите в ключови щати. Ноутън припомня и статия на „Нюйоркър”, в която се казва, че „Фейсбук” е предложил и на двамата кандидати през 2016 г. безплатно да използват някои от услугите ѝ, за да достигнат до гласоподавателите.
Ще има ли подобен сценарий и през 2020 г.?
„И така, ето ни през 2020 г., 100 дни до президентските избори. Тръмп все още изостава от Байдън. Но основната му подкрепа остана стабилна. И така, мнението, което направих през юни, все още остава: ако той спечели втори мандат, „Фейсбук” ще бъде единствената му надежда. И ако изведнъж мрежата реши, че няма да позволи платформата ѝ да се използва от която и да е кампания в периода от сега до 3 ноември, Тръмп ще бъде президент с един мандат, свободен да прекарва още повече време с голф количката и може би с адвокатите си”, пише още Ноутън.
Още повече, че Зукърбърг реши да стои настрана когато „Туитър” премахна публикация на президента Тръмп, а той заплаши да оттегли законовия имунитет на социалните мрежи. Тогава той коментира, че „частните компании не трябва да са арбитри на истината”.
Преди дни светът стана свидетел и на друго събитие, което може да има огромно значение за поведението на „Фейсбук“ – американските конгресмени буквално пекоха на бавен огън босовете на най-големите технологични компании и от поведението на демократите в хода на изслушванията стана ясно, че, ако те вземат властта, регулациите ще се затегнат значително.
Това само по себе си може да се окаже достатъчно основание Зукърбърг да помогне на Тръмп и съпартийците му на предстоящия вот. Какви ще са последиците от подобно решение за „Фейсбук“, САЩ и целия свят, може би ще разберем скоро.
