В Германия се отглеждат 1,3 милиона коне и всяка година се трупат около 9,5 милиона тона тор, за чието "обгрижване" са необходими огромни разходи. Оказва се обаче, че той може да бъде източник на зелена енергия, а според баварски специалисти от него може да се произвеждат и ценен нефт и газ.

Ще изнесат ли конете бъдещето на земята отново върху гърбовете си?

Проектът за горивата е разработен от интитута „Фраунхофер“, фокусът на който са екологичните, безопасни и енергийни технологии, в германския град Зулцбах-Розенберг. В неговите рамки ще се генерират въглеродно неутрални електричество и топлина, както и биовъглища.

Как всеки с помощта на държавата може да изгради собствена фотоволтаична система?

Инсталация в център за конна терапия обработва 30 килограма тор за час 

Пилотната система е планирана да влезе в експлоатация до края на тази година в център за конна терапия в Ашхайм близо до Мюнхен. В него се грижат за около 40 състезателни коне, някои от които вече не са активни.

Преработената от животните храна стига до яма, която се изпразва на всеки четири седмици.

„Имаме фермер, който събира конския тор и го носи в инсталация за биогаз. За мен това струва 6,50 евро на кубичен метър. Конският тор може да се използва за производство на биогаз в малки количества, тъй като сламата, която се съдържа в него, слабо се преобразува във ферментатора“, разказва ветеринарният лекар Мари Линдингер, която ръководи центъра, пред "Билд".

Fraunhofer Institut UMSICHT

Очаква се в бъдеще конският тор да се оползотворява по-добре и дори да носи или спестява пари. Инженерите от „Фраунхофер“ искат да генерират енергия от него. Новата технология се нарича термокаталитично преобразуване.

Еволюционно хрумване: Произвеждаме батерии за електрически коли от отпадна дървесина

В първия етап конският тор или всяка друга органична материя се разгражда внимателно до биовъглен и летливи компоненти в непрекъснато работещ реактор без наличието на кислород и средни температури под 500 градуса.

Във втория етап полученият продукт се пречиства допълнително каталитично при температури до 700 °C. От него се получават три нови компонента - газ с високо съдържание на водород, масло с висока калоричност и биовъглища. И трите са климатично неутрални.

Снимка: Fraunhofer Institut UMSICHT

Газът може да се използва за водородна технология, от маслото може да бъдат произведени бензин или дизел, а въглищата могат да бъдат поставени в почвата за съхранение на водород.

Продуктите във фермата за коне на Мари Линдингер трябва да задействат комбинирана топлоелектрическа централа.

Ветеринарят се интересува от алтернативно генериране на чиста енергия много преди настоящите идеи.

„През 2003 г. имахме награвател с конска тор, който обаче не работеше както трябва“, споделя Линдингер.

Пилотната инсталация в центъра за конна терапия в Ашхайм ще обработва 30 килограма тор за час. По-голямо съоръжение е планирано за хиподрума „Рийм“ в Мюнхен.

Ферма за коне в Баден-Вюртемберг пък използва оборския тор - с иновативна отоплителна система, базирана на принципа на термопомпа.

Увеличава се делът на „зелената” енергия у нас

А още през 2013 г. патентният инженер и страстен ездач Саския Олденбург казва, че оборският тор и сламата могат да направят хората богати.

"Хуго": Компост за конска тор, който отоплява къщата и затопля вода за нужди

В друга ферма в малко градче в Долна Саксония пък са направили свой компост, с който отопляват къщата и затоплят водата за нужди.

Кръговото съоръжение, наречено „Хуго“, е високо малко над два метра, а обиколката му е цели осем метра. То лесно побира 100 кубически метра биомаса.

Снимка: iStock

Системата за компостиране „Хуго“ е покрита с дървесина, листа и тръстикови мрежи. „Най-важното при нея обаче е съдържанието, с което я пълним. То генерира топлина“, казва софтуерният специалист и електроинженер Щефан Цимерман, който живее във фермата, пред телевизионната програма "Бутен унд Бинен".

Бактерии генерират топлина и енергия

„Бактериите са тези, които спомагат разграждането. Нужна ни е конска тор и биоматериал от дърветата - малки клонки и листа. След като се смесят и накиснат, се развиват бактерии“, казва той.

„Именно те генерират енергия и топлина. Понякога температурата достига до 90 градуса. Животът на „Хуго“ би трябвало да издържи година и половина. Внимаваме с количеството вода. То предопределя състоянието на бактериите,“ посочва Йоханес Шолц, който е енергиен консултант и също живее във фермата.

Ентусиасти искат да превръщат стари автомобили в електрически

Дълга 400 метра гъвкава пластмасова тръба минава през „Хуго“. Водата, която тече по нея се нагрява от купчината тор и пренася топлината в котелното помещение. Оттам загрява водата за душа, миенето на чинии и други нужди“, казва Щефан Цимерман и допълва, че при определена температура водата се превръща в газ, но това се случва значително по-рядко.

Снимка: iStock

Пелети от конски тор - прекалено бързо изгарят

Германското издание "Фокус" акцентира, че конският тор е богат на ценни минерали и е подходящ за по-нататъшна обработка. От нея могат да се произвеждат пелети - след пресоване в специална форма. Теоретично те биха били подходящи за отопление. Има обаче и проблеми, които се появяват - пелетите от конски тор горят много по-бързо и по-лесно от конвенционалните пелети от дървесина заради високия дял село.

Снимка: iStock

Еволюционно хрумване: Финландски инженери произвеждат електроенергия с пясък

Освен това в конския тор присъстват редица замърсители - сярата представлява най-голямата част от тях и вентилационните отвори трябва да бъдат отваряни и почиствани много по-често.

Нормалните печки на пелети не биха могли да се справят с пелетите от конски тор.  

Дори обаче те да са неподходящи за отопление, могат да се използват за други цели. Пелетите от конски тор са идеални за наторяване, благодарение на хранителните вещества и микроорганизмите, които съдържат.