На мястото на спасителните операции след разрушителния трус в Мексико надеждата се измерва в тишина, отбелязва Си Ен Ен.
Сред какафонията от спасители, които си крещят заповеди, и шума от разместване на бетон и камъни, някой вдига юмрук. Всички замлъкват и на свой ред вдигат юмруци, като предават тихата команда. Посланието е: Пазете тишина, нечий човешки живот може да е на ръба.
След земетресението с магнитуд от 7,1 по Рихтер до срутеното училище „Енрике Ребсамен” спасители и тежки машини също замлъкваха, за да чуят евентуални признаци на живот под развалините.
Marine holds both hands up to quiet crowd so searchers can listen for any sign of life. Hundreds gathered fall into pin-drop silence pic.twitter.com/JEE60KKILc
— Miguel Marquez (@miguelmarquez) September 20, 2017
22 часа след труса чувството за надежда беше осезаемо. Спасителите бяха сигурни, че някой под останките комуникира с тях.
Местните медии първоначално предадоха, че там е 8-годишно момиче на име Фрида. По-късно се предполагаше, че детето е на 12 години.
48 часа след земетресението все още течеше трескава спасителна операция с надеждата, че някой отдолу е жив, пише авторът Мигел Маркес, който е наблюдавал дейностите.
50 часа след труса обаче всичко се промени – официално стана ясно, че вече е известна съдбата на абсолютно всички деца от училището. 19 са загинали, 11 са били извадени под развалините в първите 24 часа, а всички останали са или в болница, или живи и здрави у дома.
Представителите на властите настояваха, че все пак може някой да е жив под срутената сграда. Не бяха сигурни обаче дали човек издаваше звуци, или просто сградата продължаваше да се руши.
56 часа след земетресението моментите на тишина все повече намаляваха, а бученето на машините и говоренето на хората, участващи в спасителните операции, продължи.
Възстановяването се възобнови. Тишината обаче изчезна. А заедно с нея и надеждата.
