Летище Хелзинки възстанови нормалната работа днес, след като въздушният трафик беше спрян за три часа заради предупреждение за дрон, съобщиха властите.
Полетите бяха преустановени между 04:00 и 07:00 часа местно време, след като службите за сигурност издадоха предупреждение за опасност в южния регион Уусимаа заради потенциално присъствие на дрон в района, предаде БГНЕС.
„Макар полетите вече да са възобновени, прекъсването ще доведе до закъснения и отменени полети в петък, 15 май. Сутрешните закъснения може да засегнат и излитащите и кацащите самолети по-късно през деня“, се казва в изявление на летището, цитирано от „Евронюз“.
Финландският премиер Петери Орпо съобщи, че отбранителните сили са засилили наблюдението, преди по-късно да обяви в Х, че „опасността в Уусимаа е отминала“, без да дава допълнителни подробности.
През последните седмици Европа е в състояние на повишена готовност, след като полетите на дронове в натовското въздушно пространство достигнаха безпрецедентни мащаби през септември миналата година. Това накара европейските лидери да се договорят за изграждането на т.нар. „дронова стена“ по границите, предназначена за по-добро откриване, проследяване и прихващане на безпилотни апарати, нарушаващи въздушното пространство на Европа.
През ноември представители на НАТО съобщиха, че нова американска система за борба с дронове е била разположена по източния фланг на Алианса. След нарушение на полското въздушно пространство генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви създаването на програмата Eastern Sentry, насочена към възпиране на нови руски прониквания.
Някои европейски представители определиха тези инциденти като тест от страна на Москва за реакцията на НАТО, което повдигна въпроси доколко Алиансът е подготвен за потенциални заплахи от Русия.
Кремъл отхвърли обвиненията, че Русия стои зад част от неидентифицираните полети на дронове над Европа, като ги определи като „необосновани“.
Междувременно на 14 май латвийският премиер Евика Силиня обяви, че подава оставка след инцидент с дронове, което на практика доведе до разпадане на управляващата коалиция, разтърсвана от напрежение от месеци.
„Най-важното за мен е благосъстоянието на латвийците и сигурността на нашата страна“, заяви тя на пресконференция.
„Напълно сме наясно с времената, в които живеем. Бруталната война, водена от Русия в Украйна, промени ситуацията със сигурността в цяла Европа“, добави Силиня.
Дроновете са били на бойна мисия по границата между Русия и Украйна, като Киев твърди, че на 7 май те са се разбили на територията на Латвия, след като са били електронно отклонени от руската армия.
Един от апаратите е предизвикал пожар в неизползван петролен склад в източната част на страната.
На 10 май Силиня освободи министъра на отбраната Андрис Спрудс заради случая. По думите ѝ латвийските системи за борба с дронове не са били разположени достатъчно бързо, за да предотвратят навлизането на безпилотните апарати.
Уволнението на Спрудс доведе до напускането на девет негови съюзници от лявата партия „Прогресивни“ от управляващата коалиция. Те обвиниха премиера, че е превърнала министъра в изкупителна жертва.
Спрудс официално подаде оставка в понеделник, а предложението на Силиня за негов заместник - военен офицер - беше отхвърлено от партията „Прогресивни“.
Макар инцидентите с дронове да не са довели до жертви, те разкриха слабости в латвийската система за противовъздушна отбрана.
След разговори с латвийския президент Едгарс Ринкевичс по време на среща на върха в Букурещ в сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ще изпрати експерти в Латвия, които да помогнат за укрепването на противовъздушната ѝ отбрана.
Украйна ще работи съвместно с Латвия и за изграждането на „многослойна система за противовъздушна отбрана срещу различни видове заплахи“, посочи Зеленски.
Ринкевичс обяви, че ще бъде подготвено „дългосрочно“ споразумение в областта на противовъздушната отбрана.
