Казват, че любовта не познава граници и не признава условия. Историята на Мери Елизабет и Робърт го доказват. Двамата прекарват общо 37 години в килиите на манстирите, в които служат. Тя – 24, той – 13, а едно едно случайно докосване на ръкав променя както възприятията им за света, така и личните им истории.
Робърт пристигнал в манастир в Престън на посещение от манастир в Оксфорд, а Мери трябвало да го посрещне и да му предложи нещо за хапване. Тя отишла заедно с настоятелката на манастира, но старшата монахиня трябвало да се оттегли заради телефонно обаждане, разказва Би Би Си.
„Нашата първа среща беше в онази стая. Седяхме на масата, докато той се нахрани. Игуменката не се върна и аз трябваше да го изпратя“, спомня си сестра Мери Елизабет.
До онзи момент нейният живот е изключително благочестив, строг и предимно мълчалив. По-голямата част от дните си тя прекарва в своето помещение в манастира.
Когато пуска Робърт да излезе от вратата, се докосва до ръкава му.
„Усетих някаква химия, а след това се почувствах смутена. Зачудих се дали и той е усетил същото. Беше доста неловко“, спомня си монахинята.
Около седмица по-късно тя получила съобщение от Робърт с въпроса дали би напуснала манастира, за да се омъжи за него.
"Бях малко шокирана. Носех воал при първата ни среща и той дори не беше видял цвета на косата ми. Не знаеше нищо за мен, нищо за възпитанието ми, не знаеше дори светското ми име", спомня си още тя.
Мери Елизабет постъпила в Ордена на Кармелитите - древен орден на Римокатолическата църква, на 19-годишна възраст. Дотогава се казвала Лиза Тинклер.
Нейните родители не били религиозни, но когато била на 6, Лиза се впечатлила от своя леля, която отишла на поклонение във френския град Лурд. След това момиченцето помолило баща си да направи олтар в стаята му.
„Имах малка статуетка на Дева Мария и малка бутилка с вода от Лурд. Тогава си мислех, че шишето е свято, а не водата. Изпивах я, след това си наливах нова вода от чешмата“, разказва Мери Елизабет.
Тя започнала да посещава често църквата в родния си град Мидълзбро, където усещала, че изпитва огромна любов към Дева Мария. Така решила, че има призвание, което трябва да последва. Прекарала няколко дни в строг манастир, в който затвърдила чувствата си, и решила че иска да продължи живота си като монахиня.
„Започнах живота си на отшелник. Беше ни позволено да говорим около половин час на ден. През останалото време бях сама в килията си“, спомня си Мери.
През годините тя усещала, че все по-малко може да изразява себе си. Останалите монахини били няколко десетилетия по-възрастни от нея.
Тортата и картичка за 21-ия си рожден ден получила през решетки.
Мери усещала, че вътрешният ѝ свят започва да расте, докато външният все повече се свивал. До деня, в който среща Робърт.
Тя не отговорила на въпроса му, не знаела какво да прави. Монахът обаче пристигал от Оксфорд в Прeстън, за да служи литургии в близкия манастир, a Лиза отивала да наблюдава проповедите му зад решетка.
Докато ги водел, той разказвал кратки анекдоти за живота си. Така монахинята успяла да го опознае. Разбрала, че Робърт е израснал в Полша, близо до германската граница, и че обичал планините.
„Не знаех какво е чувството да си влюбен. Мислех, че е видимо за всички и останалите монахини могат да го „прочетат“ по лицето ми. Усещах, че ставам доста нервна. Промяната в мен ме плашеше“, казва Мери.
Тя решила да сподели вълненията си с игуменката, но възрастната жена не можела да разбере как това се е случило, тъй като Мери била денонощно под нейните наблюдения.
По-младата монахиня се зачудила дали любовта към един мъж може да промени връзката ѝ с Бог.
Променило се всъщност отношението на игуменката към Мери – видимо започнала да показва раздразнение към нея.
„Една вечер облякох панталоните си и взех четката си за зъби. Излязох и никога повече не се върнах като сестра Мери Елизабет“, споделя Лиза.
Същата вечер – през 2015 г., Робърт и изпратил съобщение, че ще се срещне със свой приятел в близко заведение и Лиза се запътила към тях.
„Когато я видях, сърцето ми спря“, казва Робърт. „Но всъщност бях парализиран от страх, а не от радост, защото в онзи момент знаех, че трябва да бъда изцяло на разположение за Лиза, но осъзнавах и че въобще не сме подготвени за това“, допълва той.
От 13 години той бил монах към Ордена на Кармелитите. Отдал се на монашеския живот след трудна раздяла и криза на вярата и идентичността като мислител, академик и теолог.
Робърт споделя, че орденът го е научил как да прегръща тъмнината и трудностите, а в кризите да достига точката на спокойствие.
Срещата с Лиза променя и неговия път.
„Промяната започна с докосването на ръкава ми. След това започнах да усещам как нещо постепенно расте в сърцето ми. А монасите и монахините ги учат как да се справят с емоциите“, казва Робърт.
„В онази кръчма не знаех как ще започна живота си наново на 53 години“, признава мъжът.
„Години наред и двамата сме се чувствали толкова самотни и изолирани, че не знаехме как заедно да извървим пътя напред. Но просто се хванахме за ръце и го преодоляхме“, казва Лиза.
Тя си намерила работа в погребален дом, а по-късно и като болничен свещеник. А Робърт бил приет в англиканската църква, след като го изключили от Ордена на Кармелитите.
Двамата сключват брак и днес споделят общ дом в селце в Северен Йоркшир, където Робърт е назначен за викарий на местната църква.
„Толкова сме свикнали с тишината и самотата, че е трудно да намерим своето място в света на бизнеса. Движим се в толкова много посоки и за нас е трудно да останем „здраво стъпили на земята““, казва Лиза.
„Любовта обаче може да превърне всичко, което правиш, в тайнство и осъзнавам, че нищо не се е променило за мен“, допълва още тя.
И двамата се обединяват около усещането, че във връзката им са трима.
"Христос е в центъра и присъства преди всичко. Ако трябваше да го извадим от уравнението, може би нямаше да постигнем нищо", споделя Лиза.
