Само една монахиня се грижи за Огняновската обител до Елин Пелин. През последните години сестра Серафима със собствени сили и средства се бори, за това да я запази. Светата обител обаче не рядко става жертва на посегателства от крадци.
Сестра Серафима оцелява сама в манастира "Св. Симеон Стълпник и Света Петка" и през цялото време се бори да запази светинята жива. Някогашен манастирски комплекс с вековна история, Светата обител пази спомена за монахините, живели в него, отказали да дадат вярата си, за което изгубили живота си.
„Тук е било свети Симеон, а там света Петка комплекс, за това е на двама светии. Турците са опожарили манастира и убили монахините и се предполага, че има мощи от монахини под крушата“, разказва сестра Серафима.
С пенсията и помощи от добри хора сама се грижи за светата обител и един помощник. А лошите условия спират желаещите да служат на Бога в храма.
„Няма чешма, няма баня, няма тоалетна, а не може един нормален човек да живее на такива условия. Аз се примирявам, защото съм монахиня и съм дала обети, не искам да звучи фарисейски, но се примирявам, дето казват хората: Баба знае 2 и 200. Аз имах една приятелка, която беше послушничка, викам „Ела при мен“. Дойде, погледна, вика „О, това са спартански условия“ и се фръцна, и си замина“, споделя сестра Серафима.
Напоследък обаче се оплаква и от още един проблем. Споделя, че е постоянна жертва на набезите на крадци
„Обраха ми църквата, там от прозорците иконите, от светия олтар покривката, от проскомидията кърпите. Аз не мога да изброя, защото това е многократно, вечер, денем, нощем. Почти не спя нощно време. Не спя, дебна през прозореца, а някой път излизам и да ги гоня“, разкрива монахинята.
Допълва, че „това е безбожието, това е хора, които не вярват, атеисти хора и нямат страх нито от Бог, нито от Богородица, нито от светии“.
Споделя, че последно изчезват част от тухлите, които била предвидила за ремонт.
„Моля се на Господ да помогне за някоя стая, като пчеличка събирам тухла по тухла, цигла по цигла, а те ми ги крадат и дървения материал ми откраднаха“, споделя сестра Серафима.
И казва, че въпреки болежките от годините, недоимъка и посегателствата няма да се откаже, докато не види манастира ремонтиран - с ограда и помещения за спане.
„Доброто от Бога да търпим, а лошото не ли? Понасям стоически по северняшки, както ми даде Бог, оставила съм се в неговите ръце“, казва монахинята.
Но първо се надява да го подготви за храмовия празник на 1 септември.
