Среща с едно от красивите лица на онази част от беларуското общество, която мечтае за демокрация. Тя е майка, талантлив документалист и човек, отказал да служи на пропагандния апарат, подчинен на президента Лукашенко. За което е осъдена на 8 години затвор, въпреки тежката диагноза - тумор в мозъка. Тя е свободната Ксения Луцкина.
„Знаех, че не съм извършила престъпление. И бях свободна… в затвора. Може да си в затвора, но да си свободен. И това е много важно, защото те съхранява“, разказва тя.
„В затвора започваш да мислиш… как допуснахме това? Как изобщо допуснахме възможността да стигнем дотук, до тази точка? Шегувахме се, че живеем в последната диктатура в Европа. И се шегувахме толкова дълго, че тази диктатура влезе в дома на всеки един от нас“, спомня си още Ксения.
Днес тя е далеч от дома. А Берлин е нейното убежище. Историята ѝ е дисекция на реалността в Беларус.
Тя започва работа в най-голямата телевизия в страната още като студент през 2005-а, а през следващите 15 години се превръща в символ на качествената телевизионна документалистика.
„Не исках да работя в новините, защото в Беларус те са чиста пропаганда. Започнах с представата, че там работят само дяволи, чисти пропагандатори. Но не беше така - бяха умни, талантливи, интелигентни хора. Трябваше просто да работя по правилата - да показвам две мнения и да не взимам страна“, казва тя.
До 2020-а и поредните президентски избори.
„Всъщност, започна разстрел на собствените граждани - не мога да го нарека по друг начин. Особено когато изключиха интернет и започнаха война по улиците срещу собствения си народ. От прозореца на дома ми се виждаха изстрелите. Живеех в центъра на града и всички наши входове бяха отворени, за да може хората да се скрият. Стоиш на балкона си… и сън не те хваща“, спомня си ужаса Ксения.
Тя и стотици нейни колеги в най-голямата медия в Беларус просто излизат в отпуск. За да не бъдат част от подмяната на изборите и войната срещу тези, които протестират за демокрация и справедливост.
„Защото трябваше да пишем весели текстове за водещите - за това как всичко е наред. А ръцете ни замръзваха на клавиатурата и не можехме да го правим. По телевизията вървяха стари репортажи за жътвата и реколтата. Представете си, че живеете в епицентъра на събитията, когато цялата страна гори. Виждахме всичко това и не можехме да направим нищо. Можехме да отидем с камера и да заснемем материал, но този репортаж никога нямаше да излезе в ефир“, спомня си още тя.
Журналистите обявяват масова стачка и събират 900 подписа в писмо, в което Ксения застава с името и репутацията си.
„Мен лесно щяха да ме сменят. Да, правех ключови проекти, но прекрасно знаех, че на моето място ще дойдат трима или петима други... Но замяната на техническия персонал е практически невъзможна, защото в страната имаше само трима души, които знаеха как да включат светодиодни екрани. И всъщност те не можеха да пуснат новините, защото тримата, които знаеха как, обявиха стачка. Невъзможно е да се сменят всички осветители, а те бяха 14 души, които обслужват тези машини. Всички те обявиха стачка, но на нашето ръководство не му пука какво ще бъде качеството на телевизионните програми. Важното беше просто да има ефир“, казва тя.
Три дни – толкова отнема на близките до Лукашенко да внесат телевизионни служители от Русия, след като Ксения и колегите напускат и планират създаването на независима онлайн телевизия.
„Всъщност, беше ясно, че ще ни арестуват, защото на първата пресконференция на Лукашенко през септември той благодари на Russia Today за помощта по време на стачката. Защото на третия ден пристигнaха руски оператори и руски персонал, за да ни замени. И тогава Лукашенко каза „Тя измисли всичко това, тя разпредели кой с какво ще се занимава и какъв канал ще правят“. Тази фраза беше за мен. Мои бивши колеги, които работиха в новините, ми написаха „Събирай си куфара и заминавай, защото това е за теб“, спомня си тя.
Ксения е арестувана точно седмица преди началото на независимия журналистически проект, заедно с всички, които имат общо с него.
„Прекарах почти две години в следствения изолатор. В Беларус системата остана същата като от времето на Съветския съюз. Поне два обиска на седмица, по време на които те унижават системно, а те умеят да го правят. Психологическият натиск беше толкова силен, но човек се стяга като юмрук. Защото най-добрата тактика, когато те разпитва КГБ, е да мълчиш, да не даваш емоционални отговори. В противен случай, това просто ще е твоето слабо място, по което ще продължат да те бият, бият и бият“, казва тя.
Първоначалното обвинение срещу журналистката звучи абсурдно – укриване на данъци. В последствие е застрашена от 12 години затвор за „заговор за завземане на властта“.
„В главата ти всичко започва да се нарежда. И осъзнаваш, че това, което предстои е много лошо. За първи път видях детето си през стъкло след година и половина. Това беше най-трудното, защото знаеш какво се случва с теб, но не знаеш какво се случва с близките ти, особено с детето. Разбираш, че ги заплашват, както и мен постоянно, започнаха действия за отнемане на родителските ми права“, казва тя.
След две години в ареста, десетки разпити и унижения, Ксения не се пречупва и е осъдена на 8 години затвор, въпреки тежката диагноза – тумор в мозъка.
„Постоянно ми даваха обезболяващи, когато молех за лечение. Когато им казах „Разбирате ли, че ме очаква смърт, че след 8 години аз просто ще умра тук“. Те ми казваха „Ще умреш, ще се скапеш, ку*ко, така и трябва“, допълва Ксения.
Журналистката е изпратена в трудово-изправителна колония, за да се превърне в символ на стремежа към свобода.
„Официално е записано в наказателния кодекс, че поправката се постига чрез труд. Разбирате ли, както в концентрационен лагер: трудът освобождава. Там от самото начало са създадени условията, за да ти се втълпи, че си престъпник. Особено когато си в колонията с убиец, който е получил осем години за убийство. С хора, които са получили осем години за търговия с наркотици. И всъщност те приравняват с тях. Това е акт на отмъщение от страна на държавата само за това, че си бил свободен и си имал наглостта да мислиш“, обяснява тя.
Без лечение Ксения трябва да оцелява в условия, сравними само с времето на Сталин.
„Когато в затвора четеш Солженицин, това те поддържа, защото вече много хора са преминали през това. И разбираш, че един ден ще има исторически, човешки съд, който е по-важен от юридическия. А в колонията са задържани убийци. И това са хора, които живеят в изолация много години. Те са много лесно се поддават на внушения. За кутия цигари ще направят всичко, което им кажеш. Ако трябва, ще те убият. И служителите настървяваха криминалните затворници срещу нас“, обяснява още журналистката.
След 4 години в затвора, през лятото на миналата година, Ксения Луцика е помилвана след дипломатически натиск от Запада. Днес живее в Берлин, далеч от семейството си и без възможен път назад.
„Сега не бих се позовала на Солженицин, а на Рибаков. В неговото произведение „Децата на Арбат“ има том, наречен „Страх“. Е, този том е за Беларус днес. Когато хората се страхуват от всичко. Когато всеки знае, че може да бъде арестуван. И не трябва да позволяваме да бъдем излъгани. Руска пропаганда е една от най-изкусните в света. Това е пропаганда, в която се инвестират огромни суми. И е шлифована десетилетия наред. Погледнете на нашия пример. Практически загубихме суверенитета си. Руският свят не е Достоевски, не е Пушкин, не е Лермонтов — това е Западна култура. Руският свят е Иван Грозни с неговите чиновници. Това е Путин с неговия разрушен Изток“, разказа още тя.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
