Между 1966 и 1978 г. серийният убиец, известен като Зодиак, отнема живота на най-малко петима души в района на залива на Сан Франциско. Самият той поема отговорност за поне 37 убийства и е заподозрян за много повече смъртни случаи. Престъпленията му остават сред най-известните неразкрити криминални случаи в САЩ и вдъхновяват филма „Зодиак“ на режисьора Дейвид Финчър.
Една от отличителните особености на серийния убиец е, че оставя след себе си множество улики, включително криптирани съобщения, изпращани до медиите. Преди няколко години програмистът любител Алекс Бейбър решава да разшифрова едно от тях с помощта на изкуствен интелект (AI).
Според „Попюлър механикс“ разработената от него програма не само е разкрила предполагаемото име на убиеца, но и го е свързала с друго неразкрито престъпление.
Криптограмата, върху която работи Бейбър, е известна като Z13. От четирите кодирани съобщения, оставени от Зодиака, тя е най-кратката – съдържа само 13 символа, предшествани от фразата „Моето име е...“.
Програмата на криптографа генерира 71 милиона възможни имена, съответстващи на шифъра. След съпоставянето им с исторически документи, включително номера за социално осигуряване и удостоверения за раждане, Бейбър установява, че приблизително 93% от тях никога не са съществували.
По думите му така списъкът е съкратен значително – до няколко хиляди души. След това той изключва хората, които не отговарят на физическото описание на Зодиака – бял мъж на средна възраст, висок приблизително 1,83 метра.
В крайна сметка Бейбър стига до заключението, че отговорът на 67-годишния шифър е името „Марвин Мерил“.
То съвпада с псевдоним, използван от Марвин Скиптън Марголис, заподозрян за убийството на Елизабет Шорт през 1947 г. – престъпление, станало известно като случая „Черната Далия“.
Изкуственият интелект в помощ на криптологията
Някои криптографи обаче изразяват съмнения относно решението, предложено от Алекс Бейбър, посочва БГНЕС.
Сред тях е германският компютърен специалист Клаус Шмее, автор на повече от десет книги, посветени на криптологията.
Според него шифърът Z13 е практически невъзможен за разгадаване заради изключително малката си дължина.
„Съобщението просто е твърде кратко, а възможностите са прекалено много“, обяснява той.
Макар да не е убеден в заключенията на Бейбър, Шмее признава потенциала на изкуствения интелект да разрешава криптографски загадки, останали неразгадани в продължение на десетилетия.
„Есента на 2026 г. несъмнено ще остане в историята на криптологията. Благодарение на методите, подпомагани от изкуствен интелект, криптографски загадки, останали неразрешени десетилетия наред, изведнъж започват да се разгадават една след друга“, отбелязва той.
В края на септември например изследователят по киберсигурност Ерен Бозбулут използва изкуствен интелект, за да разшифрова пет кодирани съобщения, оставени от германския шпионин Валтер Кьолер по време на Втората световна война.
Няколко седмици по-късно руският инженер Антон Зайцев успява да разгадае криптирано послание от времето на Студената война, открито в стъклена бутилка в руския град Калининград.
Освен това изкуственият интелект започва да демонстрира възможностите си и при превода на някои древни езици и писмености, включително клинописа и Линеар А – все още неразчетена писмена система, използвана от минойската цивилизация преди около 3000 години.
Тези постижения подсказват, че в близко бъдеще историците биха могли да научат значително повече за отдавна изчезнали общества.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
