Изкуственият интелект предложи решение на математическа задача, формулирана през 1845 г. За по-малко от четири дни една от най-съвременните АИ системи изведе резултат, чието решение търсят поколения математици.
Близо 25 носители на Фийлдсовия медал, известен и като Нобелова награда за математика, предупредиха в отворено писмо за възможен „разрушителен ефект“ на изкуствения интелект върху математическите изследвания. Това се случи почти веднага след като една от платформите реши задача, чието решение търсят поколения математици.
166 страници – така изглежда предложеното от изкуствения интелект решение на един от най-трудните математически проблеми в историята.
В продължение на 155 години математици се опитват да решат уравненията на Навие-Стокс, но без успех. И така през май 2000 г. те са включени сред седемте нерешени „Задачи на хилядолетието“.
Българските учени от Института по математика и информатика при БАН също са се опитвали да стигнат до крайния отговор.
„Това е едно диференциално по своя характер уравнение, което описва в известен смисъл поведението на флуиди и действително моментално трудна задача, която много дълго време беше стояла отворена“, казва гл. ас. д-р Константин Делчев от Института по математика и информатика при БАН.
През януари американският бизнесмен Илон Мъск, който е и сред основателите на компания за изкуствен интелект, прогнозира, че математиката ще бъде „разбита“ от изкуствения интелект в рамките на една година. Прогноза, която се оказва изненадващо точна.
„Дали тези промени ще ги счетем за разрушителни, зависи малко от това как гледаме на нещата. В известен смисъл нещата ще станат по-малко романтични. То и нощното небе е по-малко романтично, откакто имаме телескопи, но телескопите не са станали причина за ликвидиране на астрономията“, коментира Константин Делчев.
„Ще бъде интересно, но в никакъв случай няма да бъде опустошителен апокалипсис. Естеството на математическата работа ще се промени, но математиците няма да спрат да съществуват. Въпросът е да отгледаме следващото поколение математици, които знаят как се прави математика. А защо математиците няма да изчезнат? Причината е много проста – някой трябва да разбира какво му говори изкуственият интелект“, казва още той.
Ако решението на задачата бъде потвърдено от математическата общност, ще донесе награда от 1 милион долара – сума, определена от Математическия институт „Клей“ за решаването на всяка от седемте „Задачи на хилядолетието“.
Но преди това според правилата на института решението трябва да бъде публикувано в подходящо научно издание, да минат поне 2 години и да получи общо признание от математическата общност.
„В случая големите мозъци много правилно са реагирали, като казват, че решението е нечовешко. Че то е базирано на мрежата от вероятности, комбинирани с човешко знание, много ресурси и движения напред и назад по тези вериги. Но отговорът е толкова комплексен и веригата на разсъждения толкова голяма, че на тях ще им трябва много време, за да минат поне и да валидират дали това е наистина решението, което са търсили и чакали. Или това е една много добре маскирана халюцинация“, казва киберекспертът Ясен Танев.
За Мирослав Маринов интересът към математиката се заражда преди 15 години. Време, когато пътят до решението минава само през лист и химикал.
„Аз си спомням преди 10 години, когато нямаше такива неща. Чета нещо и то е много лошо написано от съответния човек или прекалено кратко, или може с някаква печатна грешка да се случва. Изкуствен интелект със сигурност може да помогне по-подробно да опише конкретен ред защо е верен. Евентуално малко повече примери да даде за някакъв обект, който за него не е нов, но за човешкото око може и да е съвсем нов. Така че студенти по цял свят изобщо да го използвате е напълно нормално“, казва математикът Мирослав Маринов.
Според него обаче проблемът ще дойде едва тогава, когато човекът просто спре да мисли и разсъждава сам.
„Ако човек свикне да се допитва до него прекалено много, той губи способността сам да се развива в цялата професионална дейност. Човек като е на терен, става важно той самият какво разбира. И ти ако си свикнал да се допиташ до изкуствен интелект, като той ти върши доста работа, и ти си мислиш, че разбираш и че сам ще се сетиш в бъдеще и така нататък. Ами не, не работи точно така. Така че от тази психическа гледна точка е по-добре да се избягва“, казва Маринов.
След почти два века търсене изкуственият интелект предложи своя отговор и показа, че може да стигне там, където поколения математици все още търсят път. Сега остава най-важният въпрос – дали е стигнал до правилния отговор.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
