Нестабилните цени на храните и нарастващото население на Земята ще доведат до коренна промяна в менюто ни след 20 години, смятат експерти по храните, цитирани от Би Би Си.
Според тях насекомите ще станат неизменна част от храненето в Западния свят, не само в Африка, Япония и Тайланд, където консумирането на инсекти е традиция. Освен това ще поемаме лабораторно месо, звуково овкусени храни и водорасли.
Новият "мини добитък"
Хората само могат да спечелят от яденето на гъсеници, скакалци, щурци и оси, смятат експертите от университета в холандския град Вагенинген. Насекомите предлагат толкова хранителна стойност, колкото и обикновеното месо, а освен това са страхотен източник на протеини. На всичкото отгоре развъждането им е далеч по-евтино, отколкото говедовъдството.
Инсектите консумират по-малко вода и не замърсяват околната среда с въглероден диоксид, за разлика от едрия рогат добитък.
Естествено, те няма да бъдат сервирани под формата на пълзящи буболечки в чинии, успокоява футурологът Морген Гей. По-скоро става въпрос за бургери и наденици, които ще наподобяват колбасите от обикновено месо.
Наскоро холандското правителство инвестира 1 милион евро в проучване и подготовка на бъдещи ферми за насекоми. Те обаче ще имат нужда от полиране на имиджа във все още гнусливия Западен свят, смята Гей. Той предлага вместо „насекоми” да се използва фразата „мини добитък”.
Звуци ще правят храната по-вкусна
Ясно е, че видът и ароматът на храната имат съществена роля за това как я възприемаме, но все повече набира популярност в научните среди идеята, че яденето може да стане по-вкусно под съпровода на определени звуци.
„Никое изживяване не е изживяване само на едно сетиво”, твърди Ръсел Джоунс от компанията за аудиобрендинг „Condiment Junkie”.
Ниските звуци на духовите инструменти правят храната по-горчива, а високите тонове, изсвирени на пиано, я подслаждат, става ясно от проучване на Оксфордския университет.
Производители на чипс дори са сменили материала за опаковките, за да може той да издава „по-хрупкав” звук, с което снаксът изглежда по-пресен.
Друго важно свойство на музиката е да премахва вредните съставки в храната, без това да променя вкуса й. Учените обаче все още не могат да си обяснят какво се случва в мозъка, за да ни накара да променим вкусовите си възприятия.
Месо „ин витро”
По-рано тази година холандски учени успешно създадоха „култивирано месо” в лабораторни условия. Чрез стволови клетки от крави експертите генерират мускулна тъкан, която според тях прилича на калмари.
Учените се надяват да създадат първия „бургер в епруветка” до края на годината. И тук голямата полза е екологичността на производството – ще бъдат значително намалени отделянето на вредни газове и потреблението на енергия и вода. Също така лабораторните пособия ще позволят на експертите да отнемат от мазнините на месото и да добавят полезни вещества.
Неясно е обаче какъв ще е вкусът и видът на „изкуственото” месо. Професор Марк Пост, лидер на научния екип от Университета в Маастрихт, желае да направи „ин витро” бургерите неразличими от обикновените. Учените разискват въпроса как да изглежда лабораторно генерираното месо – като нормалното или по-различно. Опасенията им са, че хората все още не са готови да възприемат такава идея.
Първият научен доклад върху месото в епруветка бил спонсориран от НАСА с цел създаване на космическа храна, заявяват от Университета в Кардиф.
На дъното на хранителната верига, но важни
Водораслите могат да се превърнат в най-голямата реколта в света, смятат работещи в хранителната индустрия, тъй като това са най-бързо растящите растения.
Те могат да бъдат ползвани като заместител на солта, много по-полезен от нея.
Водораслите са отглеждани в океаните – огромно предимство с оглед на недостига на обработваеми земи и сладка вода, смятат изследователи.
