Докато разселените палестинци в центровете за подслон се опитват да осигурят основните си ежедневни нужди, младата Менатала Хамуда рисува върху напуканите стени сцени, които изразяват болезнената реалност, след като животът ѝ се преобръща след войната в Ивицата Газа, започнала на 7 октомври миналата година.
Живеейки със семейството си в палатка в превърнатия в училище център за подслон в Дейр ал-Балах, южно от Газа, Хамуда събира каквото може - тебешир и въглища, събрани от готварски печки, за да създава изразителни картини върху стените, напукани от израелските бомбардировки.
Тя разказва, че е практикувала хобито си в студиото си в северната част на Газа, преди войната да промени всичко преди повече от четири месеца.
"Преди войната практикувах хобито си съвсем нормално. Имах студио и център за обучение. Работех като учител по рисуване и работех с деца. Притежавам и сертификат за работа с глухонеми", разказва Менатала.
"В момента не мога да практикувам хобито си нормално, защото бяхме преместени пет пъти. По време на всяко преместване бяхме подложени на бомбардировки и стрелба. Станахме свидетели на геноцид, но по чудо оцеляхме", добави тя.
Хамуда е изгубила желанието си да рисува весели и цветни картини, тъй като насилието и скръбта продължават да изпълват ежедневието ѝ.
