Сексът като полицейско наказание по време на революцията "Таксим"

Това, което ще прочетете, е изключително тревожно. Става дума за впечатленията на студент от Босфорския унивесрситет, който е бил задържан от полицията във връзка протестите в парка „Гези” в Истанбул. Така започва статия, публикувана в „Хюриет Дейли Нюз”.

Ние сме поколение, израснало в атмосфера на държавна бруталност, когато повечето секспрестъпления бяха част от процеса на мъчения по време на военните режими. Ужасни истории и ужасни изказвания бяха чути. Един такъв пример е незабравимото признание на генерал от запаса. Той каза:

"Когато имам твърди млади мъже в службата ми, защо трябва да се използват палки?" Когато той е бил попитан за изтезанията, направени именно с палки, заявил, че това не се е случвало. Това беше 1980 г. Мислехме, че тези дни са свършили. Живеем в ерата на безграничен обмен на информация, където нищо не може да се скрие. Когато всичко е документирано, полицейска бруталност е филмирана и не се толерира, освен ако не е окуражена от „тъмно-мислещи” държавници, се казва в началото на материала.

В статията се казва още, че разказът, който следва, е на Еркан Йолалан, който първо споделил видяното във фейсбук. Ето и цялата история на турския студент от първо лице:

Аз съм у дома, добре съм. Искам да напиша това, което преживях. Единствената ми цел е всички да знаят какво преживях, докато бях задържан. На 3 юни около 21 ч бях арестуван в Бешикташ, на един светофар. Не участвах в никакви сблъсъци, не съм хвърлял камъни. Полицаите ми извиха ръцете още в момента, в който ме видяха. Тогава започна адът.

Всеки полицай, който ме видя, започна да ме удря и рита. През целия път до станцията на ферибота - около 100-150 метра, получавах юмруци, обиди и ритници. Виковете „Вие ли ще спасите страната, кучи синове” не спираха. Не можах дори да преброя колко души ме удариха преди да стигна до автобуса с останалите задържани.

Заведоха ме зад рейса, за да продължат да ме ритат. По-късно разбрах, че са го направили, за да се скрият от камерите.

Когато ме вкараха в автобуса, вътре беше тъмно и чух момичешки глас да се моли: „Нищо не съм направила, господине”. Единственото, което успях да направя, е да покрия главата си. Ругатните и обидите продължиха. Станах и отидох в ъгъла. Казаха ми да седна. Оплаках се, че всеки, който е минал покрай мен, ме е удрял. В отговор получих псувни и юмруци.

Удряха и момичето. Цивилен полицай на име Исмаил ѝ каза точно това: Ще те наведа и ще те чукам точно сега, когато е тъмно. Отговорът ѝ беше сърцераздирателен – единственото, което можеше да каже, беше „Да, господине”.

После ние, тримата задържани в автобуса, бяха принудени да крещим „Обичам турската полиция. Обичам страната си.” Накараха ни да го повтаряме все по-силно и по-силно.

После атмосферата стана по-спокойно, но доведоха още един младеж. Носът му беше счупен. Попитах го защо не се е предпазил, а той отговори: Двама ме държаха, а трети ме удари в носа три пъти. Чат пат водеха и други арестувани.

Студент на име Мустафа разказа, че бил нападнат от 20 полицаи на площада, а той изглеждаше толкова слаб, че едва стоеше. Шамарите и юмруците не им стигаха и го удариха с каска. И това не беше достатъчно и му блъснаха главата в прозореца на автобуса. Ръцете му бяха закопчани отзад, главата му кървеше и го накараха да седне на пода.

Дадох му тениската си, за да попие кръвта. Полицай на име Сюлейман ме наруга, каза да си сядам на мястото. Изобщо не му пукаше, каза, че момчето може да си кърви.

Следващото обезкуражаващо нещо се случи когато ни заведоха в полицейския участък, за да дадем показания. Мустафа ме попита: „Удряха ли ме в автобуса? Какво Стана?” Той не помнеше, беше в полусъзнание. Армия от адвокати ни чакаше в полицията. А полицаите вече бяха повече от любезни.

Така завършва разказът за преживяното по време на революцията „Таксим” на студента Еркан Йолалан.

На 6 юни тази история е разказана от трибуната на турския парламент от депутат от опозицията. Народният представител настоя споменатите полицаи да бъдат открити и попита вътрешния министър и премиера как биха се чувствали, ако ставаше дума за техните дъщери, съпруги, сестри.

„Аз също искам полицаите да бъдат издирени”, казва Еркан. „Хюриет Дейли Нюз” обаче казва на чуждестранните читатели на разказа си: „Знаете ли какво ще стане? Този Еркан ще бъде тероризиран чрез десетки съдебни дела, образувани срещу него от полицаите, които ще твърдят, че той ги е нападнал пръв. Главният прокурор ще обработи техните сигнали много по-бързо, още преди делата срещу тях да започнат. Събирането на доказателства ще отнеме векове. Това момче и всички останали, задържани в автобуса, които свидетелстват в негова полза, ще бъдат признати за виновни по всички обвинения. Имайте предвид това за в бъдеще”.