Бивш високопоставен партньор в Ernst & Young е изправен пред загуба на дома си, след като съдът потвърди, че е прехвърлил активите си на своята съпруга, за да ги държи извън обсега на бъдещи кредитори.

Счетоводител мултимилионер който прехвърлил цялото си имущество на съпругата си, за да избегне плащането на бъдещи задължения, може да загуби живописната си селска къща след съдебно поражение по дело за над 600 000 паунда.

Данъчният специалист Джон Диксън, бивш партньор в престижната счетоводна компания Ernst&Young с годишни доходи от 2 млн. паунда, се радвал на забележителна кариера. Той бил канен на „Даунинг стрийт“ и участвал в заседания на парламентарни комисии.

След като натрупал значително лично задължение към британските данъчни власти, през 2017 г. Диксън бил обявен в несъстоятелност. Към този момент той дължал над 600 000 паунда под формата на неплатени данъци, санкции и лихви.

Когато синдиците по несъстоятелността се опитали да получат достъп до средствата му, те установили, че години по-рано той е подписал документи, с които прехвърлял на съпругата си Джанет всичко, което притежавал или щял да придобие в бъдеще. Според тях целта била имуществото да бъде защитено от евентуални бъдещи задължения.

Впоследствие съдия обезсилил документите, след като приел, че тръстовете, учредени преди възникването на данъчното задължение, са имали за цел да „измамят“ бъдещи кредитори, като поставят активите на Диксън извън техния обсег.

От луксозен живот до държавна пенсия

В миналото Диксън водел начин на живот, присъщ на мултимилионер — притежавал скъпи автомобили, апартамент в Барбадос и имение край езеро в Шотландия.

Сега 70-годишният мъж твърди, че той и съпругата му са принудени да живеят единствено с държавните си пенсии, след като върху активите им била наложена обезпечителна мярка за замразяване.

Двамата са изправени пред възможността да загубят дома си — защитена историческа сграда с три спални, разположена в района край границата между Англия и Уелс. Синдиците са започнали процедура по изземване и продажба на имота.

На заседание във Висшия съд миналата седмица, на което съдия потвърди изводите относно активите му, Диксън заяви, че се чувства „ограбен“ от „несправедлив“ съдебен процес. По думите му над него продължава да тегне заплахата да бъде изведен от собствения си дом.

Преди да се присъедини към Ernst & Young като партньор през 1997 г., известният счетоводител бил партньор в Thornton Baker, която по-късно станала част от Grant Thornton. Впоследствие той бил назначен за управляващ партньор и ръководител на данъчната практика на компанията във Великобритания.

Прехвърляне на настоящи и бъдещи активи

В решението си по спора от миналата година съдия Сали Барбър посочва, че през 2010 г. Диксън е подписал поредица от декларации за учредяване на тръстове в полза на съпругата си.

Чрез тях той се опитал да се освободи от всички настоящи и бъдещи активи в нейна полза, като ѝ прехвърлил собствеността върху ценни имоти и автомобили, както и върху всичките си бъдещи доходи. Така той останал напълно зависим от нея за финансовата си издръжка.

Сред имотите била къщата в шотландската област Аргайл. По-късно тя била продадена, а получените 126 000 паунда били предоставени на съпругата му.

Къщата на семейството с осем спални и плувен басейн, разположена Херефордшър, също била декларирана като нейна собственост. Впоследствие имотът бил продаден за 1,2 млн. паунда.

По-късно двамата се преместили в друга къща в Херефордшър. Смята се, че имотът в момента струва около 730 000 паунда.

След подписването на документите Диксън останал още четири години на поста управляващ партньор и ръководител на данъчната практика на Ernst & Young във Великобритания, като получавал по 2 млн. паунда годишно. Съпругата му била домакиня и едновременно с това управлявала бизнес с платове.

Данъчно искане за 627 302 паунда

През септември 2015 г. британската данъчна и митническа служба HMRC му връчила искане за плащане на 627 302 паунда. В отговор Диксън заявил, че активите му са „нула“, тъй като декларациите за тръстове били прехвърлили на съпругата му правата върху „всички негови активи и бъдещи доходи“.

Заради неплатения дълг той бил обявен в несъстоятелност през 2017 г. Производството срещу него приключило едва тази година.

Във Висшия съд миналата година синдиците Ема Сейърс и Джеръми Уилмонт заявили, че декларациите за тръстовете от 2010 г. представляват опит активите му да бъдат поставени извън обсега на бъдещи кредитори.

Диксън се защитавал сам и твърдял, че не е имал подобно намерение. По думите му действията били част от планиране, свързано с данъка върху наследството, както и резултат от икономическите му опасения по време на кредитната криза.

При произнасянето на решението съдия Барбър заявила, че е убедена, че Диксън е подписал декларациите „без насрещна престация“ и с цел да постави активите си извън обсега на лице, което в бъдеще би могло да предяви иск срещу него, или по друг начин да увреди интересите на такова лице във връзка с евентуален иск.

Тя разпоредила декларациите да бъдат обезсилени, което позволило на синдиците да започнат действия по издирване и осребряване на активите му за погасяване на задълженията.

Неуспешен опит за обжалване

Миналата седмица Диксън отново се явил в съда и настоял да получи разрешение да обжалва решението с аргумента, че производството е било „несправедливо“.

Пред съдия Ричардс от Висшия съд, където отново се представлявал сам, той заявил, че случаят е „от решаващо значение“ за него и съпругата му.

„Изправени сме пред искане от страна на ищците за придобиване и продажба на дома ни. Не е приятно да се намираме в подобна ситуация“, казал той.

Диксън обяснил, че тъй като активите на семейството са замразени, двамата разполагат единствено с държавните си пенсии и не могат да си позволят юридическо представителство.

Оплаквайки се, че миналата година е трябвало сам да защитава позицията си срещу екип от водещи адвокати, той заявил: „На практика бяхме нещо като ограбени в продължение на три дни. За мен е много трудно да се справям в подобна ситуация.“

Диксън изложил редица процедурни основания за обжалване и оспорил фактическия извод на съдията, че целта му при подписването на тръстовете е била да постави активите си извън обсега на бъдещи кредитори.

Той подчертал, че към момента на учредяване на тръстовете не е имал задължение към данъчните власти, и заявил, че няма „никакви доказателства“ за намерение активите да бъдат укрити от кредитори.

„Наистина ли смятате, че бих изложил на риск кариера, градена толкова години? Бил съм на „Даунинг стрийт“ №10 двайсет пъти. Нима бих направил това заради малко над 500 000 паунда санкции и лихви, при положение че съм печелил по 2 млн. паунда годишно?“, попитал той.

„Немислимо е да съм постъпил по този начин. Реалността е, че сега, както и в продължение на много години, съм напълно зависим от Джанет за финансовата си издръжка.“

При произнасянето си по искането за разрешение за обжалване съдия Ричардс посочил, че съдия Барбър е установила като факт, че декларациите за тръстовете са били предназначени за „измама на кредитори“.

„Съдията е трябвало да прецени различни обстоятелства“, заявил той.

„Фактът, че той смята, че е било възможно да се стигне до различен извод, не покрива прага за реалистично оспорване на фактическите констатации.“

Макар да признал, че случаят е „важен въпрос“ за Диксън, съдията заключил: „Стигнах до категоричния извод, че тук няма основание за обжалване с достатъчно реалистични шансове за успех.“

Искането за обжалване било отхвърлено. Производството по искането на синдиците за придобиване и продажба на дома на семейството ще продължи на по-късна дата.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google