На 13 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще изнесе годишната си реч за състоянието на Европейския съюз.

Целта на този адрес е Фон дер Лайен да очертае предизвикателствата и целите за следващата година, както и как ЕС планира да ги разреши и постигне.

Какво да очакваме от речта в сряда?

Следващите избори за европейски парламент ще бъдат между 6 и 9 юни 2024 г. и вече тече трескава подготовка. Времето изтича и ето какво можем да очакваме Урсула фон дер Лайен да очертае в тазгодишната си реч.

Снимка: Ройтерс

  • Обещанието към Киев

Войната на Русия в Украйна доведе до промени в множество европейски закони. Но има един много сериозен въпрос, който все още остава без решение.

През юни миналата година членките на ЕС дадоха на Украйна мечтаният статус на страна-кандидат за член на съюз. През октомври предстои Европейската комисия да публикува доклада си за разширяване на границите на ЕС, като се очаква той да съдържа и подробна оценка на Украйна. Тези документ ще послужат при взимането на решение дали Киев да бъде допуснат в ЕС.

Украинският президент Володимир Зеленски настоява преговорите за присъединяването на Украйна да започнат още преди края на тази година.

В списъка със задачи спрямо Украйна е и осигуряването на нови 20 млрд. евро военна помощ.

Снимка: EPA

  • Парите на съюза

Най-важният въпрос за всички в ЕС – парите – ще бъде водещ в дебатите до изборите през 2024 г.

ЕК предложи добавка от 66 млрд. евро към настоящия 7-годишен бюджет на Съюза, за да се справи с новите предизвикателства. В тях са включени 14 млрд. евро за Украйна, 15 млрд. за проблемите с миграцията, 10 млрд. евро за финансиране на стратегически технологии и 18,9 млрд. евро за изплащане на дълговете, натрупани по време на COVID кризата.

Предстои също реформа на фискалните правила на ЕС.

Снимка: iStock

  • Зелените мечти на ЕС

Малко след като Урсула фон дер Лайен стана президент на Европейската комисия, тя представи т.нар. Европейска Зелена сделка – амбициозен и радикален план за трансформация на икономиката на ЕС към постигането на климатичен неутралитет до 2050 г.

Почти 4 години по-късно „Зелената сделка“ става все по-постижима благодарение на пакет от мерки и закони, които вече са минали одобрение. Сред тях – забрана на двигатели с вътрешно горене, глоби за внос на замърсяващи стоки, по-високо следене на целите за енергийна ефективност и план на стойност от 300 млрд. евро за отказване от руските изкопаеми горива.

Наблюдава се и огромно повишаване на използването на зелена енергия.

Предстои най-трудното - ревизия на Директивата за възобновяема енергия, реформа на пазара за електричество и проблемът с ядрената енергетика.

Снимка: iStock

  • Регулация на технологиите

Държавите от Европейския съюз за в преговори за съставянето на закон, който да контролира използването на изкуствен интелект в Европа. Законът е със структура на пирамида и разделя различните ИИ продукти според техния потенциален риск за обществото и други критерии.

Откакто законът беше представен за първи път през април 2021 г. той е многократно атакуван от различни страни. Тогава министрите на ЕС внесоха хиляди поправки в оригиналния текст, но появата на чат ботове като ChatGPT и други достъпни програми с ИИ, значително промениха ситуацията.

Очаква се съгласие по текстовете да бъде постигнато до края на тази година. Когато този закон бъде приет, това ще е първият световен документ, който поставя правила за използването на бързо развиващи се технологии.

Тези и много други задачи все още „седят на бюрото“ на Европейския съюз. Върху кои от тях ще бъде поставен основният фокус – ще разберем от Урсула фон дер Лайен на 13 септември.

А какво беше постигнато през изминалата година?

Снимка: iStock

  • В помощ на Украйна

През 2022 г. председателят на ЕК обеща стъпки в полза на развитието на сигурността на Европа, на нейния просперитет и социално благосъстояние.

За изминалата година 7,9 милиона украински бежанци са се възползвали от помощта на ЕС и тази на други хуманитарни организации. Съюзът предостави над 76 млрд. евро финансова помощ на Украйна, както и над 100 млн. евро за възстановяването на училища в страната, пострадали по време на войната с Русия.

Статистиката показва, че през изминалата година почти една пета от украинските деца са намерили нов дом на територията на Европейския съюз.

Междувременно ЕК прие 11 пакета със санкции срещу Русия, което значително затрудни Москва във войната ѝ с Киев.

През 2023 г. бяха инвестирани 1,2 млрд. евро в европейския фонд за защита.

  • Инвестиции в бъдещето на Европа

През 2023 г. ЕС възвърна своята енергийна независимост, като в момента по-малко от 10% от газовите доставки за съюза идват от Русия. За изминалата година най-много електричество е произведено с помощта на вятъра и слънцето.

Бяха инвестирани 800 млрд. евро за модернизация на икономиката на територията на ЕС.

В световен мащаб ЕС е осигурило 300 млрд. евро инвестиции в устойчиви проекти, като 90 от тях вече са в действие.

  • Срещу социалното неравенство и в помощ на хората

През изминалата година беше въведен специален режим за санкции спрямо случаите на корупция в страните членки на ЕС.

Европейският съюз се присъедини и към Истанбулската конвенция, чиято цел е да се бори с насилието над жени и домашното насилие.

Увеличиха се и действията по осигуряване на кибер сигурност.

Европейският здравен съюз започна усилена подготовка в посока осигуряване на механизъм за реакция при нова глобална пандемия. Предстои промяна и на фармацевтични закони, за да може различни медикаменти да станат по-достъпни на територията на ЕС.

През изминалата година на природни бедствия ЕС осигури критична помощ за държавите в нужда.

Бяха дадени 8,4 млрд. евро финансиране за хуманитарни нужди по цял свят.

Речта на председателя на ЕК можете да гледате на живо в ефира на bTV, както и на уебсайта btvnovinite.bg, в специалното студио „Пътят на Европа“ с водещ Светослав Иванов. Започваме точно в 9:30 ч. на 13 септември.

*В този материал са използвани и данни, предоставени от Представителството на Европейската комисия в България