Турски съд осъди 337 пилоти и други обвинени за участие в опита за преврат в страната през 2016 г., предаде „Франс прес“, като се позова на официален документ.
В нея се посочва, че подсъдимите отговарят за убийство, нарушаване на Конституцията и опит за ликвидиране на лидера Реджеп Ердоган. Сред тях е и бизнесменът Кемал Батмаз, за когото се твърди, че е помогнал за организацията на пуча. Той е един от хората, чието доживотно наказание е при особено строг режим и е на практика еквивалент на премахнатата през 2004 г. смъртна присъда.
Това е краят на процес, започнал в Анкара през август 2017 г. срещу 475 души. Днес 60 души са получили по-малки присъди, а 75 са били оправдани.
Събитията от юли 2016 г. дефинираха политическото развитие на южната ни съседка до наши дни, а вероятно ще имат огромна значимост и за бъдещето ѝ.
Заговорници, за които се твърди, че са свързани с живеещия в изгнание влиятелен духовник Фетхулла Гюлен, опитаха да поемат контрола над въоръжените сили на Турция, а оттам – и над централната власт. В резултат част от върховното командване беше взето за заложници, а изтребители F-16 бомбардираха парламента в Анкара, пътя към президентския дворец и сгради на полицията и специалните части в столицата.
За разлика от други подобни акции в миналото, този път се оказа, че превратаджиите нямат достатъчна подкрепа в армейските кръгове, а даже политическите противници на Ердоган се обявиха в негова подкрепа. Така за часове опитът за преврат пропадна.
В сблъсъците и при бомбардировките загинаха 251 души, а хиляди бяха ранени.
Още от сутринта на 16 юли Ердоган започна вендета срещу изправилите се срещу него. За подозирани или реални връзки с организацията на Гюлен (сам по себе си бивш съюзник на президента в битката със светски настроените висши военни), в ареста се оказаха хиляди офицери, полицаи, учители, магистрати, държавни служители, журналисти, правозащитници, предприемачи и др.
Над 2800 са доживотните присъди, още 1700 са подсъдимите с други по-леки наказания.
Крайният резултат е, че Реджеп Ердоган днес има по-голям контрол над властта в Турция, отколкото преди опита да бъде свален със сила. Това доведе даже до коментари, че контраразузнаването на страната е било наясно с подготовката на пуча, но е допуснало той да се случи, за да може след това управляващите да използват ситуацията в своя полза.
