Нощта на 15 юли 2016 г. Опитът за военен преврат в Турция промени страната завинаги. Парламентарната република се превърна в президентска, а осуетеният метеж превърна Реджеп Ердоган в най-могъщия политик след Кемал Ататюрк.

Турското правителство посочи Фетхуллах Гюлен за главния виновник за преврата. Ислямският проповедник, който живее в Съединените щати, отрече.

Снимка: bTV

Ердоган и Гюлен невинаги са били врагове. Когато Ердоган идва на власт през 2002 г., Гюлен го подкрепя. А висшите представители на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ се надпреварват да записват децата си в училищата на движението на Гюлен. На референдума за частични поправки в конституцията през 2010 г., с които окончателно беше сложен край на влиянието на военните в цивилния и политическия живот на Турция, Гюлен открито призова да се гласува в полза на тези промени.

Последиците от преврата и разривът в отношенията на двамата изглеждат така: 20 хил. души са разследвани за принадлежност към организацията на Гюлен, срещу 105 хил. тече съдебен процес, 50 хил. са арестуваните, 9000 са в неизвестност, а близо 110 хил. са загубили работата си. Хиляди животи, които са променени завинаги.

Снимка: bTV

Днес си учител, а на следващия ден си терорист“ – така Сабахатин Топрак, един от засегнатите, описва ситуацията. Други разказват за арестите пред очите на децата им и за изтезания с дни.

Той е сред 9000-те в неизвестност, вероятно е и Сабахатин Топрак. Учител, който успява да избяга от Турция. Не крие, че е бил част от движението на Гюлен. Нощта на преврата го заварва у дома.

Снимка: bTV

„Свирех на баглама, бях с приятелите ми. Телефонът звънна. Беше един познат от Австрия. Каза, че има преврат в Турция. Аз му отвърнах: „Шегуваш се“, не му повярвах“, спомня си днес той.

Няколко дни по-късно вече не му е до шеги. Извикан е в училището, където му е връчена заповед, с която го отстраняват от работа. 

В нея пише, че срещу Топрак е заведено дело за разследване заради твърдения, че е пропагандирал за терористичната организация ФЕТО чрез социалните медии, както и че е бил съучастник, косвено или пряко, осигурявайки финансова подкрепа.

Снимка: bTV

„Аз не съм терорист. Нямам оръжие. Не съм правил нищо незаконно – казва той. – Аз съм просто един учител, имам малко пари, моята съпруга ме подкрепя финансово. Как бих могъл да финансирам терористична организация? Познавам движението на Гюлен от близо 29 години. То се занимава основно с образование. Организацията има много дейности, но всички те са законни“.

В началото на август Топрак научава, че паспортът му е анулиран. Тогава започва да мисли за бягство от Турция. Избира България. Плаща 3000 евро на трафикант, който да го преведе през границата.

„Заведоха ме до оградата. Прерязаха я и минах през дупката. Затичах се и влязох в България. Тогава видях втори ред ограда, много висока и опасна, защото беше изградена от режеща тел“, разказва беглецът.

Снимка: bTV

Тогава чува патрулът на Гранична полиция. Униформените не можели да го видят, защото лесно щял да се скрие в гората, но въпреки това се показва и се предава. Казал им, че има проблеми в Турция и затова прекосява границата.

На следващия ден Сабахатин вече е осъден на три месеца затвор от Районния съд в Елхово.

Снимка: bTV

„Прокурорът ми каза, че трябва да изтърпя това наказание, защото в противен случай ще ме върнат обратно в Турция. И аз приех“, признава мъжът.

Преди да влезе в затвора, Сабахатин остава няколко седмици в центъра от затворен тип в Любимец. Съпругата му, която живее и работи в Швеция, е разтърсена, когато го вижда там.

Следва още по-голям шок. Сабахатин е откаран в Централния софийски затвор, за да излежи присъдата си.

Снимка: bTV

„Почувствах се много странно, защото видях едни сурови лица, някои с белези по тях. Мъже с огромни мускули, татуировки... та аз не бях влизал в полицейски участък преди това – разказва той. – Затворниците в София се смееха и се чудеха защо за толкова лека присъда лежа там“.

Месец по-късно е прехвърлен в затворническото общежитие в Казичене. А след като изтърпява наказанието си, е пратен за кратко в Бусманци. Тогава идва най-големият кошмар – в центъра пристигат двама полицаи, които му съобщават, че трябва да го върнат в Турция.

„Казаха ми, дори да си стартирал процедура по искане на убежище, невъзможно е да го получиш, няма как да останеш тук. Казаха ми още, че за турските граждани не правят нищо, не предприемат никакви процедури“.

Всъщност още в деня, когато е задържан, в заповедта за принудително настаняване в център от затворен тип се нарежда извеждането му от страната.

Снимка: bTV

И така Сабахтин е предаден на турските власти през Капитан Андреево. С тези си действия българската държава е нарушила няколко свои закона, включително и международно споразумение, обяснява  специалистът по казуси с бежанци Диана Радославова, адвокат в „Глас в България“.

„Нарушен е законът за убежищата и бежанците, нарушен е и законът за чужденците, нарушен е и член 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека. От друга страна е нарушен и член 4 от т.нар. Забрана за връщане в територия, на която лицето може да бъде изтезавано или да бъде срещнато с нечовешко и унизително поведение“, обяснява тя.

Снимка: bTV

Нещо повече, дни след като Сабахатин е задържан у нас, той подава и писмена молба да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в България.

С това той „става търсещ закрила, законно пребиваващ за периода, за който ще се разглежда неговата молба за закрила“, обяснява Радославова.

До ден днешен отговор на тази молба от държавните институции няма.

Нарушения в случая със Сабахатин констатират и от службата на омбудсмана.

„Липсва добра правна защита, въпреки че всяка от институциите ще каже, че си е изпълнила задълженията“, коментира Димитър Бонгалов.

Снимка: bTV

След като е върнат в Турция, историята на Сабахатин продължава така: паспортът му е конфискуван, пратен е у дома, след като властите установяват, че не се издирва. Следват месеци на пълна изолация.

„Чудех се кога ще дойдат и ще ме отведат в затвора – спомня си той. – През това време малкият ми брат беше вкаран зад решетките, племенникът ми, братовчедите ми, мъжът на сестра ми – също. Мислех, че кръгът се стеснява и ще дойде и моят ред. Никой от приятелите ми не се обаждаше, страхуваха се, защото правителството ми беше сложило етикет на терорист. Не можех да започна работа. Опитваш се да живееш нормален живот, но вече не можеш“.

Снимка: bTV

„Беше истински ад – добавя съпругата му Нура Тунсел. – Кълна се в Бога, всяка сутрин, когато се събудех, поглеждах телефона си и си казвах: „Ох, добре... не е днес“. Очаквах всеки ден, че ще чуя него или някой приятел, който ще ми съобщи, че е в затвора“.

Снимка: bTV

Сабахтин решава да потърси спасение отново. Този път бяга в Гърция, през река Марица.

Новият му дом е в Солун. Гръцките власти му осигуряват закрила. Чувства се в безопасност, въпреки че е много предпазлив. Затова и правим интервюто в специално нает апартамент, за да не показва къде живее.

В момента Гърция е предоставила закрила на повече от 500 гюленистки семейства, избягали от репресиите в Турция.

„Оставете смъртното наказание, ние така ще ги накажем, че ще се молят да умрат, за да се избавят от мъките си“ – това са думи на турският министър на икономиката Нихат Зайбекчи.

Вторият герой в тази история е бил близо до тази точка на пречупване, за която говори министърът. Не пожела да покаже лицето си, защото някои от роднините му все още живеят в Турция. Преди метежа е работел в министерството на енергетиката. Уволнен е заради членството си в движението на Гюлен. Малко по-късно е арестуван.

Снимка: bTV

„В ареста ми беше даден някакъв лист, на който имаше вече готов текст. От мен се искаше да го подпиша, все едно съм извършил онова, което пише там. Текстът гласеше, че съм свързан с преврата, че съм активен участник в неговото организиране и че признавам за това – разказва той. – Казаха ми, че ако не подпиша, ще арестуват и семейството ми. След като отказах, задържаха и съпругата ми. После дадохме показания пред прокурора и на него обяснихме, че нямаме никаква връзка с обвиненията. И той беше принуден да ни освободи“.

Повод за проблемите му била сметка на съпругата му, открита в банка, близка до движението на Гюлен. Една редовна и напълно законна банка.

Четири месеца по-късно мъжът е арестуван отново. Този път съпругата му се укрива от властите.

„И вторият път ми дадоха лист с готов текст, който трябваше да подпиша. Само, че този път текстът гласеше, че аз съм сред организаторите на преврата. Отказах да подпиша отново. И тогава, в продължение на 15 дни бях подложен на изтезания“.

Снимка: bTV

Разказва, че задържаните били подложени на унижения, насилие, мъчения с водна струя, с лед, ток, сексуално насилие, заплахи към семействата им.

„Не знам колко дълго продължаваше това. Бях загубил представа за времето – споделя той. – Знаех, че съпругата ми е на сигурно място и затова не се пречупих, но ако изтезанията бяха продължили още няколко дни, и аз щях да подпиша. Бях на ръба на силите си“.

Освободен е заради липса на доказателства.

Въпреки, че е имал електронна гривна за проследяване, решава да бяга в Гърция заедно със семейството си.

Толкова много бяха арестуваните, че не вярвах държавата да има ресурсите да следи всеки освободен от ареста. Качих семейството си в една гумена лодка и когато водата беше най-спокойна, преминахме на гръцкия бряг“, разказва той.

Половин година зад решетките, без да е осъден – толкова време лежи третият ни герой – детски психолог. И той крие лицето си с мотива, че има близки, които все още живеят в Турция. Преди да го откарат в затвора обаче казва, че е претърпял нечовешки унижения в полицейско управление в Истанбул.

 

Снимка: bTV

Когато влязох в участъка „Ватан“, научих, че този четвърти етаж, където е отделът за борба с тероризма, бил много известен – разказва той. Вкараха ме в силно осветена килия два на два метра. Влязоха двама полицаи и започнаха да ме налагат с ритници и юмруци, докато съм на колене и закопчан с белезници. Без никой да ми каже в какво съм обвинен. Понеже вътре беше много горещо, по време на боя съм припаднал. Не знам колко време съм бил в безсъзнание, но ме плиснаха с кана студена вода, за да ме свестят. А единият полицай извади колана си и започна да ме удря отново. После ме отведоха при началника на полицията. Той попита какви показания съм дал, а полицаите отговориха, че не съм проговорил. Като чу този отговор, полицейският директор заповяда да ме накарат да проговоря. Отведоха ме пак в същата килия и започнаха да ме бият трима или четирима полицаи. Аз пак изпаднах в безсъзнание. След което уринираха върху мен, за да ме свестят“.

Арестуван е пред погледа на 6-годишната му дъщеря и бременната му съпруга. Най-тежко му било не от тормоза на полицията, а от това, че трябва да лъже дъщеря си.

„Дъщеря ми не знаеше, че съм в затвора, казахме ѝ, че пътувам в чужбина. Няма да забравя последното свиждане – дъщеря ми ми каза: „Татко, кажи на твоя работодател дядо да му плати, но повече да не те задържа така. Аз не искам повече да работиш, искам само да ми бъдеш баща“, и ме дърпаше за ръката“, разказва мъжът.

Турция отхвърля обвиненията в изтезаване на затворници. От мисията на Анкара у нас ни пишат, че държавата има нулева толерантност към мъчения на арестанти. Уточняват, че при изолирани случаи на изтезания се предприемат съответните мерки.

Снимка: bTV

До днес лидерът, който е ръководил на място опита за преврат в Турция, все още не е установен. Сформираната от парламента комисия, която разследва метежа, също няма категорично заключение за онова, което се случи в нощта на 15 юли 2016 г. Основни свидетели, като началника на разузнаването Хакан Фидан и шефа на генералния щаб Хулуси Акар не са изслушани публично. Обясненията им бяха писмени.

Вижте целия филм във видеото:

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!