На прага на зимата, когато тъмнината все повече се разширява, жителите на датската столица Копенхаген, създават свой собствен фар за светлина с традиционния фестивал на Света Лусия. Стотици каяци, украсени с коледни светлини, осветиха мрака на Скандинавието.
Пазителка на надеждата и единството
Празникът е известен още и като Фестивала на светлините и пази посланията за надежда и единство. Обикновено се чества на 13 декември и е свързан и със зимното слънцестоене. Той води началото си от преданията за Света Лучия, която с безкористния си нрав осигурявала храна и помощ на християни, които се укривали в катакомби. Легендата разказва, че пазителката на доброто е носила венец, украсен със свещи на главата си, за да осветява пътя си.
Борба с мрака
Заради дългите тъмни зими в Дания Фестивалът на светлините има особено значение. Блестящият спектакъл не само разкрасява градския пейзаж, но е и „борба с мрака“ в продължителните нощи на Скандинавието.
Каяците, осветени и плъзгащи се грациозно през каналите, осигуряват основен източник на светлина и напомнят за способността на човешкия дух да намира искрици дори в най-мрачните времена.
Чувство за общност
Фестивалът на Света Лусия е обединяващо събитие, което насърчава и чувството за общност. Гледката към отблясъците на водата в празничната атмосфера създава колективното усещане за топлина и приятелство.
Традицията в една от най-тъмните нощи от годината в Скандинавието датира от края на 19-и век.
За първи път е организирана в Швеция. Впоследствие и датчаните започват да организират традиционните чествания.
По стъпките на Света Лусия
Света Лусия е убита от римляните през 304 г. заради религиозните си вярвания. В скандинавските страни всеки град избира своя Света Лусия. Фестивалът започва с шествие, водено от нея, а млади момичета, облечени в бяло и носещи осветени венци на главите си, я следват, изпълнявайки празнични песни.
В Деня на Света Лусия училищата обикновено затварят около обяд, за да могат семействата да се подготвят за празника. В по-ранните векове норвежците са празнували зимното слънцестоене с големи огньове, предназначени да изплашат злите духове и да променят посоката на слънцето. След като се обърнаха към християнството някъде около 1000 г., норвежците включиха легендата за Света Лучия в своя празник. Съвременният празник на светлината съчетава елементи от езически и християнски традиции.
В по-ранните векове норвежците са празнували зимното слънцестоене с големи огньове, предназначени да изплашат злите духове и да променят посоката на слънцето. Съвременният празник на светлината съчетава елементи от езически и християнски традиции.