„Пламъкът на демокрацията продължава да грее”. Това заяви румънският президент Траян Бъсеску след затварянето на избирателните секции на днешния референдум, на който беше заложена на карта политическата му съдба.

Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

„Румънците отхвърлиха преврата, воден от Виктор Понта и Антонеску,” каза Бъсеску и благодари на онези, които са преодолели гнева си заради антикризисните мерки. „Те разбраха, че днешният референдум беше не само за Бъсеску, а за Европа,” посочи отстраненият с процедура за импийчмънт държавен глава и благодари на „всички, които хвърлиха сили да обяснят какво се случи в парламента”.

Временно изпълняващият длъжността президент Крин Антонеску заяви, че какъвто и да е изходът от референдума, румънците са показали, че са свободни граждани и никой не може да се съмнява в техния демократичен дух. „Мисля, че ако европейските ни партньори имаха някакви съмнения в нас, те вече нямат оправдание.”

Гласуването в северната ни съседка приключи в 23 часа. Очаква се централната избирателна комисия да обяви данни за избирателната активност, която към 21 часа беше 44% - под границата от поне половината от електората, за да бъде потвърдено отстраняването на президента от власт.

Участието на гласоподавателите е доста по-слабо в сравнение с предишни избори. Ако избирателната активност се задържи под половината от електората отстраненият от поста държавен глава ще бъде възстановен и ще довърши мандата си.

Данните от проведените екзит-пол проучвания показват, че между 84 и 87% от участвалите в референдума са подкрепили импийчмънта на държавния глава. Гласувалите в подкрепа на Бъсеску, съответно с „не” на въпроса за отстраняването, са между 13 и 16% в отделните анкети.

Без значение дали и за кого са гласували, едно е сигурно - днес в Румъния няма да има безучастни граждани, заради точка в Конституцията, която беше променена в последния момент, седмица преди референдума.

Преди по-малко от месец управляващата партия удобно промени изборния закон, според който резултатът от референдума ще се реши от резултата на „За” и „Против”. Преди седмица обаче Конституционният съд на страната се позова на основния закон, като съобщи, че вотът ще бъде валиден само, ако в него участват 50% плюс един от всички румънски избиратели.

Последната промяна в правилата на вота принуди президента Траян Бъсеску да призове съгражданите си да бойкотират избора.

Според политическия анализатор Сорин Йонита опитът за сваляне на Бъсеску от президентския пост е просто механизъм за окупиране и контрол на съдебната система, където президентът има право да назначава.

„Когато си политик в Румъния над определено ниво, се предполага, че си недостижим за съдебните преследвания. Това е традиция през последните 150 години. И те просто пискаха тази облага отново. Поискаха д контролират съдебната система,” коментира Йонита. „Това беше електрошок. Особено след като бившият премиер Адриан Нъстасе беше пратен в затвора миналия месец. Това беше капката, която преля чашата.”

Вот на фона на задълбочаващата се финансова криза

През 2010 г. президентът стана лице на икономическите мерки за справяне с нея, които силно удариха румънците в най-чувствителната им точка - техните джобове.

Снимка: БГНЕС
Бъсеску загуби дори обичта на ромското малцинство, въпреки специалната песен, която местната звезда от турбофолка Николае Гута му посвети на последните избори. Наскоро Бъсеску беше обвинен и в расизъм.

Кой ще загуби най-много? На този въпрос експертите са единодушни - всички граждани на страната, заради все по-екзотичния образ, който Румъния придобива пред чуждите инвеститори и европейските институции.

„Нашият премиер отива в Брюксел, обещава нещо на господин Барозу. Казва: ‘Да, да, да’ А когато се върне в Румъния не просто не изпълнява това, което е обещал, но започва да разказва в Парламента шеги за немски език за госпожа Меркел, и дори казва, че господин Борозу е просто бивш комунист, който не е избран от никого, така че кой е той, че да ни нарежда,” отбелязва Сорин Йонита.

Кулминация на един политически сблъсък

Може да се каже, че днешният референдум е лична битка между президента Траян Бъсеску и премиера Виктор Понта. Румънците тръгнаха към избирателните секции, за да решат дали да одобрят импийчмънта на президента Траян Бъсеску и те ще доведат до кулминация няколкоседмичните политически противоречия, в които е затънала северната ни съседка.

Снимка: БГНЕС

Около 18,3 млн. души имат право на глас, включително големи общности в Испания и Италия. Улеснено е гласуването на черноморските курорти, като са открити допълнителни секции и работното им време е удължено.

Социологически проучвания показват, че две трети от румънците се очаква да гласуват в полза на свалянето от власт на Бъсеску - един от политиците с най-голяма популярност в близкото минало, чиито рейтинг процъфтяваше на фона на бюджетните съкращения през 2010 г.

Прогнозите на експертите не са еднозначни. Все още не е ясно дали избирателната активност ще премине 50-процентовия праг. Ако това не се случи, резултатите ще бъдат признати за недействителни.