Край Прахово, Сърбия, германски кораби, потопени от нацистите през 1944 г., сега лежат разбити на пясъчни наноси. В Хърватия от водата се подава товарен кораб от 30-те години на миналия век. По новооткритото корито на Дунав в България са разпръснати останки, за които местни експерти смятат, че най-вероятно са част от скелет на древен мамут, сякаш са разхвърляни кости след пиршеството на някакъв великан.
Голяма част от Европа се намира в разгара на тежка суша, а основните реки са се свили до малка част от обичайните си размери. Дунав, втората по дължина река на континента, вече достига рекордно ниски нива, като наскоро дълбочината му в Будапеща е била едва 23 сантиметра. Част от могъщата италианска река По също е достигнала рекордно ниско ниво за летния сезон. Рейн, основна търговска артерия, по която стоките се движат от Алпите към Северно море, сега е по-плитък от когато и да било, откакто се водят измервания.
Това лято превозът на химикали, петролни продукти и други стоки по Рейн и Дунав на места почти спря. Румъния изключи ядрена централа, охлаждана с вода от Дунав, а Унгария на косъм избегна същото. Автомобилните производители „Дачия“ и „Форд“ се договориха временно да прекратят производството в заводите си в Румъния, за да пестят електроенергия.
За някои европейци климатичните промени доскоро изглеждаха като проблем, който засяга предимно далечни места. През последните години обаче горските пожари на континента, заедно с горещите вълни и пресъхването на реките, направиха последиците от тях непосредствени. Те започват да променят старата карта на европейската мощ и благосъстояние. Ако Рейн и Дунав продължат да пресъхват, тази карта ще трябва да бъде преначертана, предаде БГНЕС.
През последните около 80 години тези реки бяха движещата сила на индустриалната мощ на континента и основни артерии за неговата търговия. Германската промишленост, която задвижи прочутия следвоенен икономически растеж на страната, беше силно концентрирана около сливането на Рейн и Рур. При устието на Рейн в Нидерландия пък се издигна едно от най-натоварените пристанища в Европа.
Реките на континента осигуряват електроенергия за милиони хора, а Дунав е жизненоважен маршрут за износа на украинска земеделска продукция и за снабдяването на украинските военни сили.
На този фон пресъхването на реките представлява не само екологична опасност, но и сериозно стратегическо предизвикателство за Европа в момент, когато последното, от което континентът се нуждае, са нови проблеми, подобни на старите бомби, които сега се показват от речните корита.
Европа и без това трудно се справя с икономическа трансформация, която се случва веднъж на поколение: възхода на китайското високотехнологично производство и най-вече на електромобилите, които застрашават европейски автомобилни икони като „Фолксваген“ и „Порше“.
Паралелно с това континентът преминава през мащабна енергийна трансформация, опитвайки се да ограничи зависимостта си от руския газ и да премине към възобновяеми източници, включително вятърна и слънчева енергия.
На фона на национализма на президента Доналд Тръмп и агресията на руския президент Владимир Путин Европа намалява зависимостта си от американските отбранителни ресурси в полза на по-голяма самостоятелност. Конфликтът в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток разкриха слабости в глобалните вериги за доставки.
В разговорите за това как да отговори на тези предизвикателства най-често повтаряната фраза в централата на Европейския съюз в Брюксел е „стратегическа автономия“. Идеята е Европа да намали зависимостта си от чуждестранни стоки и военна защита, да отговори на възхода на Китай и заплахата от Русия и да използва новите технологии, за да изгради бъдеще, което е по-зелено, по-богато и по-здравословно.
На хартия това са достойни цели.
Проблемът е, че европейските лидери изглежда приемат, че физическата география на Европа ще остане непроменена и че огромните предимства, предоставяни от реки като Рейн и Дунав, могат да се приемат за даденост. Сред тях са възможността стоките да се транспортират евтино през континента, лесният достъп до пристанища като Хамбург и Ротердам, както и неограниченият достъп до прясна вода за промишлеността, хидроенергетиката и охлаждането на ядрените централи.
Сега обаче бързо става ясно, че теренът, върху който европейците живеят, работят и пътуват, се променя пред очите ни.
На реките вече не може да се разчита като на евтина, надеждна и сравнително нисковъглеродна алтернатива на автомобилния и въздушния транспорт на товари. Те не могат да бъдат индустриалният гръбнак на стремежа на ЕС към автономност спрямо китайските и американските вериги за доставки, ако пресъхват. Не могат и да осигурят надеждна енергийна независимост или да гарантират продоволствената сигурност.
Отговорът на тези промени няма да бъде лесен. Както войната в Иран принуждава някои страни от Близкия изток да изграждат нови маршрути за доставки и износ, така Европа трябва сериозно да обмисли как да създаде алтернативни транспортни и енергийни мрежи, които да намалят зависимостта ѝ от реките. Това може да отнеме десетилетия и да изисква огромни инвестиции в нова инфраструктура. Някои места, забогатели благодарение на търговията по вода, като германската Рейнска област или Ротердам, може да се окажат сред губещите. Реките също така може вече да не свързват европейските съседи по начин, който им позволяваше по-лесно да избягват зависимостта от външния свят.
Премахнете сините магистрали на Европа и всички гръмки разговори за изграждане на нови индустрии, намиране на нови търговски партньори и производство на чиста енергия започват да изглеждат доста кухи.
Нидерландско сатирично издание наскоро предложи противопожарни хеликоптери да бъдат използвани за допълване на водите на Рейн. Това може да изглежда малко вероятно, но е ясно, че Европа трябва да започне да гледа на реките си по по-радикален и сериозен начин, като на стратегически актив, а не просто като на поредната тъжна екологична история.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
