Тази година станахме свидетели на исторически жестове на симпатия между Македония и България. При смяната на властта край Вардар се проля и кръв, но новите управляващи в Скопие за първи път ни нарекоха „братя“.
След извънредните избори в края на 2016 г. албанските партии застрашиха десетгодишното господство на ВМРО-ДПМНЕ, като подкрепиха вторите по резултат социалдемократи в замяна на нови права за албанците.
Президентът Георге Иванов отказа да даде мандат на опозицията, а привържениците на Никола Груевски се принудиха да спират смяната на властта със силата на собствените си юмруци.
С разбита глава от Събранието излезе новият премиер Зоран Заев. И въпреки разделението, лидерът на социалдемократите създаде правителство и дойде в София в търсене на европейско бъдеще за страната си.
Заев стана първия македонски политик, поклонил се пред паметника на Самуил в София.
Месец по-късно, след 18 години преговори, беше подписан договорът за добросъседство. С него Македония се отказа от свое малцинство в страната ни, а ние косвено признахме съществуването на македонски език.
Отново за пръв път двете страни отбелязаха заедно 2 август – Илинден.
В края на годината от ефира на bTV представители на македонската църква призоваха Българската да я признае за своя дъщерна и с това да сложи началото на сложния процес по признаването ѝ от православния християнски свят.