Централният площад в Истанбул „Таксим” гори от сблъсъци между протестиращи и силите на реда от два дни. В основата на конфликта между граждани и държава е проект за изсичането на стотици дървета и застрояването на парка „Гези”.
Търсенето на новини на английски език в интернет по темата какво всъщност стои в основата на вълненията, дава предимно чисто агенционни отговори или такива с уклончиво ниво на истинност, пише в блога си libcom.org авторът му Жак Ру.
Наред с основния поток от новини за Турция, се намират статуси в Туитър, които насочват към екологичния характер на протеста, които цели спасяването на дървета и поддържането на зелените площи в един град, който е повече от урбанизиран. Наричат именно тази гледна точка ключът към проблема и върха на айсберга.
Последната вълна на насилие, освободена от турската полиция под властта на премиера Реджеп Ердоган, всъщност е признак за нарастваща тенденция, от която много се притесняват – Турция да се подхлъзне и да се приближи значително към авторитарно управление.
От традиционната годишна демонстрация на 1 май тази година насилието, използвано срещу демонстранти се засили в Истанбул, след като хората излязоха по улиците, за да заявят, че виждат обезпокоителните тенденции, които се развиват в страната им. Тази практика рефлектира и на други места в страната с атака срещу студентите в Анкара, едновременно обвързана с дестабилизираната ситуация в югоизточната част, където турските граници бяха въвлечени в сирийския конфликт.
Обратно в Истанбул, където години наред неолобералното облагородяване, прикрито под облагородяване, трансформира цели слоеве на града. Съвсем скоро зелена светлина бе дадена за трети мост в Истанбул, който да подхрани вида на града на „огромно чудовище”, протегнало се към Черно море. Много коментатори виждат реализацията на този проект като погребална камбана за Истанбул. В центъра на мегаполиса огромни инвестиционни проекти под формата на реконструкции унищожават историческото наследство покачват цените на имотите и засаждат молове и луксозни апартаменти.
Паркът „Гези” (далеч от парк по европейски стандарти, но зелен остров от няколко стотин дървета) се превръща в последната жертва на правителството, което разрушава културни и природни ценности каро аргумент за реконструкция и облагородяване. Така от прахта излиза идеята казарми от времето на Османската империя да бъдат заменени от търговски център, изтривайки едно от последните останали незастроени места в града, който отдавна диша трудно от трафик и стремеж за повече развитие.
На финала на статията си авторът уточнява, че заключенията му може да са просто плод на бързо развиващите се събития, а идеите му може и да не са фактор в тях.