Със счупен крак и патерици на протест. Така 26-годишната Мариами Бенидзе от Грузия обикаля от седмици големите площади в Тбилиси, борейки се за демократичното и европейско бъдеще на своята страна.

„Просто чудесна атмосфера! Никога не съм преживявала нещо подобно. Имаме обща цел, за която да се борим“, описва настроението сред демонстрантите Мариами.

Младите грузинци, предимно представители на поколението Z, са основната сила на протестите срещу закона за „чуждестранните агенти“, който бе приет окончателно от парламента преди две седмици.

„Борбата не е непременно само и единствено за закона, а за нещо много по-голямо – именно в коя посока се насочва Грузия. Към Европейския съюз или към Русия“, споделя 27-годишната Мариам Дудучава, която също взима участие в масовите демонстрации както в Тбилиси, така и в Берлин.

Какво представлява законът за „чуждестранните агенти“?

Още през 2023 г. управляващата партия „Грузинска мечта“, определяна от опозицията като „проруска“, се опита да прокара спорния закон, но отстъпи пред масово протестиращите и тогава грузинци. През април тази година правителството възобнови разглеждането на законопроекта, който задължава неправителствените организации да се обявяват за „чуждестранни агенти“, ако получават над 20% от финансирането си от чужбина.

Самите грузинци наричат закона „руски“ и смятат, че той представлява копие на Кремълското законодателство, което от 2012 г. насам се използва за разправа с опонентите на властта в Русия. В съответствие с руския наратив „Грузинска мечта“ твърди, че законът е необходим за запазване на суверенитета на страната и борба срещу „външни сили“, които се опитват да се месят във вътрешната й политика.

Снимка: Getty Images

Протестите в очите на младите грузинци

 

„Това са мирни демонстрации, но правителството проявява жестокост към демонстрантите. Много от тях бяха арестувани, сплашвани и дори бити“, споделя Мариам Дудучава.

Мариам Дудучава

Тя разказва как във Фейсбук групата, в която се организират протестите, много хора са споделили, че са получавали обаждания от скрити номера и са били заплашвани с цел да прекратят участието си в масовите демонстрации. В това число влиза и самата тя.

„Така те искат да ни покажат, че знаят къде ходим, какво правим. Това е точно тази политика на страх – това, което Путин прави. В Русия тя проработи и днес никой не смее да излезе на улицата“, казва младата жена. 

Въпреки че противниците на закона са представители на различни възрастови групи, по-младите са особено активни и гласовити. За разлика от по-възрастните, някои от които все още изпитват носталгия по Съветския съюз, младите грузинци са родени в свободна страна и нямат сантиментални връзки с Русия. Много от тях говорят добре английски език и пътуват в рамките на Европейския съюз благодарение на безвизовия режим, който сега е застрашен заради спорния закон. Именно заради това погледът им е устремен към Европа. 

Снимка: Getty Images

Как се стигна дотук?

 

На фона на масови протести в столицата на 14 май законът за „чуждестранните агенти“ мина на трето четене с подкрепата на 84 от общо 150 депутати в грузинския парламент. Няколко дни по-късно прозападният президент Саломе Зурабишвили наложи вето. Този вторник обаче то бе преодоляно от парламента, в който управляващата партия „Грузинска мечта“ има мнозинство.

Реакция от страна на САЩ и Европейския съюз последва мигновено, като те осъдиха остро приемането на „руския закон“. Той представлява пречка за присъединяването на Грузия към блока, за което тя получи статут на кандидат през декември миналата година. Висока е подкрепата сред грузинците за присъединяването на страната както към ЕС, така и към НАТО.

„Повече от 80% от грузинците подкрепят присъединяването към Европейския съюз и този закон рискува това. Всички демократични и европейски усилия от последните десетилетия бяха осуетени“, споделя 27-годишната Дудучава.

Снимка: Getty Images

Европа или Русия? Свобода или диктатура?

Окончателното приемане на закона за „чуждестранните агенти“ от парламента се възприема както в Грузия, така и на Запад, като рязък завой към Русия в абсолютно противоречие с желанието на страната за европейска интеграция.

„Правят това, което си искат – толкова е просто. Загубиха обаче играта с гражданското общество. Пределно ясно е, че ще протестираме“, коментира развоя на събитията Мариами Бенидзе.

Мариами Бенидзе
Снимка: Серафим Арманка

„Случващото се е много плашещо. Възможно е много хора да напуснат страната, защото никой не желае Грузия да се превърне в руска колония“, споделя Мариам Дудучава.

Въпреки това и двете млади жени са обнадеждени. Според тях грузинският народ дава ясен сигнал пред целия свят за какво точно се бори. Свобода, не диктатура.

Европа, не Русия.