Принц Филип, херцог на Единбург, спечели голямо уважение преди всичко с непоколебимата си и твърда подкрепа за кралица Елизабет II в продължение на повече от 70 години. Той почина на 99-годишна възраст.
Силата на волята му позволява да изпълнява успешно задълженията на принц-консорт и да оказва съществена помощ на своята съпруга в нейната монархическа роля.
Съпругът на кралицата няма конституционна роля във Великобритания, но в продължение на десетилетия никой не е бил по-близък до институцията на монархията или по-важен за британския монарх от Филип.
Филип Маунтбатън е роден на 10 юни 1921 година на остров Корфу и е второстепенен член на гръцката кралска фамилия.
Той е син на принц Андрей Гръцки и Датски и на принцеса Алис Батенберг.
Баба на принц Филип е съпругата на Георг I, великата княгиня Олга Константиновна Романова, внучка на император Николай I.
Майката на Филип, принцеса Алиса Батенбергска, е дъщеря на принц Лудвиг Батенбергски, който по-късно получава титлата лорд Маунтбатън. Принцеса Алис е правнучка на кралица Виктория.
След държавния преврат от 1922 г. революционният съд експулсира принц Андрей и семейството му от Гърция. Британски военен кораб, изпратен от третия му братовчед крал Джордж V, транспортира семейството на гръцкия монарх до Франция. Бебето Филип прекарва по-голямата част от пътуването в импровизирано креватче, направено от щайга за портокали.
Той е най-малкото дете в семейството и единственото момче, което израства в обкръжението на грижовни и любящи по-големи сестри.
Първоначално Филип посещава училище във Франция, но на седемгодишна възраст е отведен в Англия и настанен при роднини на Маунтбатън в Съри.
След като майка му е диагностицирана с шизофрения и е настанена в приют за душевноболни, Филип почти не я вижда.
През 1933 г. 12-годишният Филип е изпратен в южната част на Германия в училище интернат, ръководено от известния по онова време педагог Курт Хан. След няколко месеца обаче Хан, който е с еврейско гражданство, е принуден да избяга от преследванията на нацистите.
Принц Филип израства във Великобритания, където учи в училището Гордънстаун в Шотландия. След това завършва Кралския морски колеж.
Филип Маунтбатън взима активно участие във Втората световна война до самия й край през 1945 г., на служба във военноморския флот на Великобритания.
Докато е на служба той си пише с Елизабет. Отношенията им започват да се развиват след войната, въпреки че сближаването им предизвиква недоволство сред някои близки до кралското семейство.
Но младата принцеса е влюбена и през лятото на 1946 г. Филип иска ръката й от краля.
Поставено е обаче условие: преди да обяви годежа, принцът трябвало да промени гражданството и фамилията си.
През 1947 г. Филип се отказва от правото си на наследяване на гръцкия и датския трон и приема фамилията на майка си Маунтбатън. Същата година сключва брак с принцеса Елизабет – настоящата кралица на Англия.
След сватбата той получава титлата „Негово Кралско Височество Принц Филип, Херцог на Единбург“.
Филип и Елизабет имат четири деца – престолонаследника принц Чарлз, принцеса Анна, принц Андрю и принц Едуард.
През 1952 г. Елизабет и Филип предприемат обиколка на страните от Британската общност.
Точно по време на това пътуване, през февруари, докато са на сафари в Кения, те получават новината, че кралят е починал от тромбоза на коронарната артерия.
Филип е този, който трябва да съобщи на съпругата си, че баща ѝ е починал, и тя става кралица на Великобритания.
Лишен от военната си кариера, Филип нямал време да се ориентира към новата си роля, а възкачването на съпругата му на престола го принудило спешно да го направи.
Преди коронацията му е обявено, че Филип ще бъде втори по старшинство след кралицата във всички случаи, но няма да има никакви правомощия.
Въпреки че херцогът е пълен с идеи как да модернизира монархията, той започва да се разочарова все повече, тъй като среща яростна съпротива срещу всяка промяна от страна на най-консервативната част на двора.
През годините Филип е верен на стила си да отправя понякога не най-дипломатични коментари и да казва това, което мисли. Оттегля се от публичния живот на 95 г.
