В продължение на години отрядите от млади жени призовкари в Израел имат само една задача. Тя се състои в това да седят с часове в наблюдателните бази и да търсят признаци за нещо подозрително на границата. 

В месеците, предшестващи атаките на „Хамас“ от 7 октомври, те наистина започнаха да виждат подозрителни неща: тренировъчни набези, имитация на вземане на заложници и странно поведение на фермерите от другата страна на оградата.

Ноа казва, че са предавали информация за видяното на разузнаването и на по-високопоставени офицери, но са били безсилни да направят нещо повече. "Ние бяхме просто очите", казва тя.

На някои от тези жени им е било ясно, че „Хамас“ планира нещо голямо - че по думите на Ноа има „балон, който ще се спука“.

Би Би Си разговаря с тези млади жени за ескалацията на подозрителната дейност, която са наблюдавали, за докладите, които са подали, и за липсата на реакция от страна на висшите офицери от Израелските сили за отбрана (IDF).

Жените показват и съобщения в WhatsApp, които са изпратили в месеците преди 7 октомври и в които говорят за инциденти на границата.

Те не са единствените, които алармират, и със събирането на повече свидетелства се засилва гневът срещу израелската държава и въпросите относно нейната реакция.

Би Би Си разговаря и с опечалените семейства, които вече са загубили дъщерите си, както и с експерти, които смятат, че реакцията на Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) спрямо тези жени е част от по-широк провал на разузнаването.

От ЦАХАЛ заявиха, че „в момента са съсредоточени върху елиминирането на заплахата от терористичната организация „Хамас“ и отказаха да отговорят на въпросите на британската медия. 

„Проблемът е, че те (военните) не са свързали събитията. Ако го бяха направили, щяха да разберат, че „Хамас“ подготвя нещо безпрецедентно“, казва пред Би Би Си бивш командир в едно от граничните подразделения.

Шай Ашрам е на 19 години и е една от жените на служба на 7 октомври. В разговор със семейството си, в който се чуват изстрели на заден план, тя казва, че в базата има „терористи и че ще има наистина голямо събитие“.

Тя е една от повече от дузина убити войници от системата за наблюдение. Други са взети за заложници.

Докато „Хамас“ напада, жените в база на около километър от границата с Газа, започват да се сбогуват помежду си в общата си група в WhatsApp.

Ноа, която не е била на служба и е чела съобщенията от вкъщи, си спомня, че си е помислила: „Това е краят“.

Нападението, от което отдавна се страхуват, сега наистина се случва.

Първите, до които достигат терористите на „Хамас“

Поради местоположението на базите си жените от военно подразделение са сред първите израелци, до които „Хамас“ достига, след като е нахлул от Газа.

Жените седят в стаи, разположени близо до границата, и всеки ден с часове гледат кадрите от видеонаблюдението, заснети от камерите по протежение на високотехнологичната ограда, и балоните, които се носят над Газа.

Няколко устройства са разположени до оградата на Газа, а други - на различни позиции по границите на Израел. Всички те са съставени от млади жени на възраст от края на тийнейджърството до началото на 20-те години. Те не носят оръжие.

В свободното си време младите жени учат танци, готвят заедно и гледат телевизия. За много от тях времето, прекарано в армията, е първият път, когато живеят далеч от семействата си, и описват, че са създали сестрински връзки.

„Нашата работа е да защитаваме всички жители. Работата ни е много трудна - седиш на смяна и не ти е позволено да примижаваш или да движиш очите си дори малко. Винаги трябва да си съсредоточен“, разказва Ноа.

В статия, публикувана от ЦАХАЛ в края на септември, жените от специалното поделение са посочени редом с елитните разузнавателни части на Израел като тези, които „знаят всичко за врага“.

Когато те забележат нещо подозрително, го записват при своя командир и в компютърна система, за да бъде оценено от по-висшестоящи служители.

Пенсионираният генерал-майор от ЦАХАЛ Ейтан Дангот казва, че тези млади жени играят важна роля в „натискането на бутона, който казва, че нещо не е наред“, и че опасенията, които те повдигат пред командира, трябва да бъдат предадени нагоре по веригата, „за да се създаде пълната разузнавателна картина“.

Той казва, че наблюдателите предоставят ключови „парчета от пъзела“ за разбирането на всякакви заплахи.

В месеците, предшестващи нападенията на „Хамас“, висши израелски служители правят публични изявления, в които предполагат, че заплахата от страна на групировката е овладяна.

По границата имаше много признаци, че нещо не е наред. Наблюдателите описват редица инциденти, които са видели в реално време в месеците преди 7 октомври, което кара някои от тях да имат опасения, че предстои нападение.

„Виждахме ги да тренират всеки ден, как ще изглежда нападението. Те дори имаха макет на танк, на който тренираха превземане. Имаха и макет на оръжия на оградата и също така показваха как ще я взривят и координираха как да превземат силите, да убиват и отвличат“, обясни Ноа.

Иден Хадар, друг наблюдател от базата, си спомня, че в началото на службата ѝ бойците на „Хамас“ са правили предимно фитнес тренировки в секцията, която тя наблюдава. Но в месеците преди да напусне армията през август, тя забелязва преминаване към „истинско военно обучение“.

Знаците - тренировките се увеличават

В друга база по границата Гал казва, че също е наблюдавала как тренировките се увеличават.

Чрез балон за наблюдение е проследено как „в сърцето на Газа“ се изгражда копие на автоматизирано израелско оръжие на границата, казва тя.

Няколко жени описват също така, че в близост до оградата, известна като Желязната стена на Израел, са били залагани и взривявани бомби, очевидно за да се изпробва нейната здравина. Кадри от 7 октомври по-късно показват големи експлозии, преди бойци на „Хамас“ да се втурнат през нея с мотоциклети.

Рони Лифшиц разказва, че е видяла мъже да снимат оградата от страната на Газа

За бившата наблюдателка Рони Лифшиц, която все още е била на служба, но не е работила, когато „Хамас“ атакува, най-тревожното нещо, което е видяла през предходните седмици, е редовният патрул от автомобили, пълни с бойци на групировката, които са спирали на наблюдателните постове от другата страна на оградата.

Тя си спомня, че мъжете „са говорили и сочили към камерите и оградата, както и че са снимали“.

Лифшиц казва, че е успяла да ги разпознае като членове на елитните сили „Нухба“ на „Хамас“ по облеклото им. Израел твърди, че това е една от „водещите сили“ зад атаките през октомври.

Разказът на Рони съвпада с този на друга жена от базата, която говори пред Би Би Си.

Емотикони и GIF-чета със сърце

Някои от стражите разказват и за зачестили случаи на опити за нахлуване. В съобщенията, споделени с британската медия от една от жените войници, се споменава в код за микробуси по границата, както и за това, че ЦАХАЛ спира хора, които се опитват да преминат в Израел. Според нея се случва все по-често. Членовете на подразделението се поздравяват един друг за тези прехващания с емотикони със сърца и GIF-чета.

В съобщение, което наблюдателят Шахаф Нисани изпраща на майка си през юли, тя пише: „Добро утро, мамо. Сега приключих смяната и имахме (опит за нахлуване на границата), но това събитие беше наистина нервно... сякаш беше събитие, с което никой не се е сблъсквал“.

Жените започват да наблюдават и странни промени в моделите на поведение по границата.

Те казват, че фермерите от Газа, ловците на птици и овчарите започват да се приближават към граничната ограда. Сега наблюдателките смятат, че тези мъже са събирали разузнавателна информация преди нападенията.

Ноа си спомня, че са се приближавали „все по-близо и по-близо“ до оградата.

„Любителите на птици поставяха клетките си точно на оградата. Това е странно, защото те могат да поставят клетката навсякъде. Фермерите също слизаха точно до оградата в район, който не е земеделски и няма друга причина, освен да събират информация за системата и да видят как могат да я преминат. Това ни се стори подозрително“, казва тя и допълва, че през цялото време са казвали за тези неща.

„Хамас“ винаги се подготвя за нападение и някои от жените не са предполагали, че се готви за нещо от мащаба на 7 октомври, казва една от тях.

Няколко наблюдателки, които са се опасявали, че предстои голяма атака, заявиха пред Би Би Си, че не са се вслушали в опасенията си.

Когато забелязва микробусите на границата, Рони казва, че протоколът е бил да предупреди командира си и след това да продължи да наблюдава, докато превозните средства престанат да бъдат в нейния участък. След това тя подава информация в компютърната система, където тя се „предавала“.

Но тя казва, че „няма представа“ къде всъщност са отишли тези доклади.

Жената обясни, че не може да преброи колко пъти е подавала доклади. В рамките на звеното всички „го приемаха сериозно и го предаваха, но в крайна сметка те (хората извън звеното) не правеха нищо по въпроса“.

Авигел казва, че дори когато висши служители идват в базата, „никой не е разговарял с тях".

„Не ни питаха за мнението ни и не ни разказваха нищо за случващото се. Те просто идваха, даваха задачи и си тръгваха“, обясни тя.

„Защо сме тук, ако никой не ни слуша?“

В качеството си на командир в поделението Гал казва, че наблюдателите са ѝ предавали информация, която тя след това е предавала на началника си.

Но тя добавя, че макар това да е било включено в „оценките на ситуацията“ - когато висшестоящите в базата са обсъждали докладите, подадени от наблюдателите - изглежда не е било направено нищо извън това.

Няколко от жените казват, че са изразили разочарованието и притесненията си пред семействата си.

Шахаф (вляво), на снимката с майка си

Майката на Шахаф, Илана, си спомня, че тя й е казала: „Защо сме тук, ако никой не ни слуша?“

Но въпреки притесненията на Шахаф, семейството ѝ, както и другите, има пълно доверие в армията и израелската държава и вярва, че дори да се планира нещо, то ще бъде решено бързо.

„През последните месеци тя повтаряше, че ще има война, ще видите. А ние ѝ се смеехме, че преувеличава“, спомня си Илана.

Шахаф е сред първите, убити на 7 октомври, когато „Хамас“ превзема Нахал Оз.

Това е най-смъртоносният ден в историята на Израел, в който по данни на кабинета на министър-председателя са убити около 1300 души, а 240 са взети за заложници.

По данни на управляваното от „Хамас“ министерство на здравеопазването въздушните и наземните атаки, предприети от Израел в отговор на нападенията, са довели до смъртта на повече от 23 000 души в Газа.

Според доклад в „Ню Йорк Таймс“ дълъг проект с подробни планове на „Хамас“ е бил в ръцете на израелски служители повече от година преди 7 октомври, но е бил отхвърлен като амбициозен.

Ветеран-анализатор в израелската разузнавателна агенция „Отдел 8200“ предупреждава три месеца преди атаките, че „Хамас“ е провел интензивно учение, което изглежда подобно на описаното в плана, но опасенията ѝ са отхвърлени, съобщава вестникът.

Ученията, провеждани от Хамас и други въоръжени групировки, също са били публикувани публично в социалните медии. Жените „не са получили вниманието, което е трябвало да получат „Признаците се появяваха“, казва пенсионираният генерал-майор Ейтан Дангот.“ Когато събереш всички признаци, щеше да вземеш по-рано решение и да направиш нещо, за да го спреш.

Бригаден генерал Амир Авиви, бивш заместник-командир на дивизията в Газа, не смята, че сексизмът е бил фактор, но е съгласен, че е трябвало да се направи повече, за да се отговори на опасенията на наблюдателите.

„Не мога да кажа със сигурност какво точно се е случило, но мога да кажа какво се очаква. Това, което се очаква, е, че когато хората на границата си вършат работата и имат притеснения и виждат неща, които трябва да бъдат разгледани и оценени, трябва да ги изслушате. Защото те са професионалисти. Те са тези, които наистина са очите на батальона, бригадата и дивизията“, каза той.

Според него „най-големият провал“ е „предположението, че „Хамас“ са възпирани“ - предположението, че "да, те тренират, да, имат план, но няма да го изпълнят.“

От ЦАХАЛ обещаха бъдещо разследване и отговориха на запитванията на Би Би Си с думите: „Въпроси от този вид ще бъдат разгледани на по-късен етап“

Опечален баща за загиналката си дъщеря: Тя обичаше армията, липсва ми всеки ден

Три месеца след нападенията оцелелите жени войници от гранцата и скърбящите семейства на убитите се опитват да се примирят със случилото се в очакване на разследването.

В спалнята на Шай Ашрам военни барети са окачени на тоалетката, на която има рисунки нейни снимки във военна униформа.

Баща ѝ Дрор казва, че понякога влиза в стаята и плаче.

„Тя много обичаше работата си. Обичаше армията и обичаше да бъде войник“, казва той.

В дома на семейство си Ноа всеки ден гледа стари видеоклипове в социалните мрежи, на които приятелите ѝ пеят и танцуват в базата. Всяка вечер тя спи на дивана, страхувайки се да бъде сама в спалнята си.

„Ужасът е с мен навсякъде - в кошмарите и мислите, в липсата на сън и апетита. Аз не съм същият човек, който бях“, казва тя.

В нейната база, Нахал Оз, стаята, в която са работили загиналите, сега е в руини, а екраните, през които са гледали, докато „Хамас“ се е подготвял за атаката си, са изгорени и почернели.

Всичко за конфликта в Близкия изток следете в нашия онлайн репортаж:

Продължи да четеш