Мнозина анализатори казват, че правителството на Бойко Борисов е паднало заради мерките за икономии. Истинската причина обаче е това, че ние не успяхме да реформираме сектори като енергетиката и здравеопазването и да наложим мерките за икономии и в тях. Това пише бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в статия, публикувана в американския вестник "Уолстрийт джърнъл".

Според Дянков Европа се нуждае от по-умен дебат за мерките за икономии. Той припомня, че именно мерките за икономии са обвинявани за всички беди на Европа, но "доказателствата сочат точно обратното".

"Повече държавни пари, казват те, означават по-висок (икономически) растеж и по-добри изгледи за работа", отбелязва той и подчертава, че

Бившият финансов министър посочва, че докато той е заемал поста, България е съкратила държавните разходи и е повишила пенсионната възраст - мерки, които са свели бюджетния дефицит до под 1% от БВП миналата година - но въпреки това националната икономика е едва една от четирите в Европа, които са регистрирали растеж 12 поредни тримесечия.

Дянков подчертава, че "Европа се нуждае от мерки за икономии. В противен случай", обяснява той, "неефективността в определени сектори се запазва. Освен това големите държавни разходи откриват повече възможности за корупция."

"Европа се нуждае и от откровена дискусия за конкурентоспособността", призовава Симеон Дянков. Той се аргументира, че "най-голямата слабост на континента е, че много страни произвеждат и изнасят прекалено малко и на прекалено висока цена".

Има голяма доза истина в обясняването на неконкурентоспособността на европейската икономика с еврото, пише бившият финансов министър. Страните от Южна Европа приеха единната валута при надценен курс, а в контраст Германия обезцени своята валута при влизането си и така повиши своята производителност.

Европа следователно се нуждае отчаяно от план за икономически растеж, подчертава Дянков и изразява съжаление, че този въпрос така и никога не се е озовал в центъра на вниманието, въпреки неговите призиви. Твърде много внимание бе отделено на фискалните пактове, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващото голямо нещо, отчита той.

Бившият финансов министър пише в заключение, че Европа може да заработи само с мерки за икономии в държавните бюджети, в съчетание с намаляване на бюрокрацията и структурни реформи.