Българските власти също разследват разкрития от Турция канал за трафик на органи.
Сигнали, че се извършва такава дейност, се подават от години, заяви пред bTV собственик на фирма за посредничество за лечение в чужбина.
След като 4 държави отказват да трансплантират Люба, една от болниците в Турция се съгласява. Донор е майка й. Операцията е извършена преди две години и така по легален път момичето започва живота си отначало. Чувала е за трансплантации на черно, но оферта до нея не е стигала.
"Защото са в безизходица, защото са отчаяни, виждат надежда това, не осъзнават колко всъщност е рисковано да не познаваш донора си", казва Люба.
След трансплантацията в чужбина, пациентите се следят у нас. Подозренията започват още от епикризата - тя е оскъдна и липсват данни за донора.
"Тогава се съмняваме в резултатността на направеното и начина, по който е направено, без да имаме директни данни за това", заяви проф. д-р Емил Паскалев, началник клиника по нефрология и трансплантация.
Според турските медии организатори на трафика са съпрузи, които намирали донори и пациенти в България. С фалшиви документи ги представяли за роднини пред турската болница.
"От поне 2-3 години подавам сигнали за такъв вид трансплантации, те ги знаят тези неща", заяви Стоянка Ананиева, собственик на фирма за посредничество за лечение в чужбина.
"Това е обект на разследване на нашите служби и на прокуратурата, така че не бих искал да изнасям каквато и да е информация", обясни Стефан Балабанов, зам.-министър на вътрешните работи.
Анисе превежда документи на турски. Удостоверението за родствени връзки получава апостил от областната управа, а след превода се легализира от външното ни министерство.
"Най-отдолу си имат един код, който винаги може да се влезе в съответния сайт и да се провери дали този апостил е поставен от съответната институция, дали съществува", заяви Анисе Руфиева, собственик на агенция за преводи.
Разследването ще изясни всички замесени - включително дали сред тях има и чиновници и лекари.
