Как папа Франциск промени дипломацията във Ватикана кой ще го наследи са въпросите, които излизат на първи план след смъртта на Светия отец.
Не по-малко важен обаче е и въпросът ще има ли задкулисни срещи на световните лидери, събрали се днес на погребението
Кристина Баксанова разговаря с германския теолог-ватиканист и дългогодишен кореспондент на Католическата информационна агенция Лудвиг Ринг-Айфел.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
– Папа Франциск беше космополит. В каква степен неговият ангажимент към света беше личен и колко остана само държавен?
– Този папа внесе особено много от своята личност и биография в тази длъжност. Той беше първият папа от Латинска Америка. Произхождаше от Буенос Айрес. Не трябва да се забравя — това е един от най-големите пристанищни градове в света. Мултикултурен град с много различни религии и култури, с много имигранти. Всичко това белязва личността на Папата и това винаги си личеше в неговата политика: той мислеше в един глобален, космополитен мащаб. Ще спомена един конкретен пример — още като младеж той е общувал с хора, които са били еврейски имигранти. Самият той произхождаше от италианско имигрантско семейство. Познаваше православни, украинци, руснаци, хора от много народи, които са се преселили в Аржентина. Именно затова той разви един много по-отворен подход към различните, което по-късно се е отрази и в диалога му с представителите на другите религии.
– Как папа Франциск позиционира дипломатически Ватикана?
– Той се намесваше много по-пряко във външната политика, отколкото много други папи преди него. Последният папа, който беше толкова активно ангажиран във външнополитическата сфера, беше Йоан Павел II. Той също беше много активен в международната политика, но тези двама папи заеха много различни позиции. Йоан Павел II ясно се разграничаваше от Съветския съюз, а по-късно и от Русия — нещо, което е напълно разбираемо предвид полския му произход. Докато папа Франциск винаги е изпитвал известно уважение и дори почит към Русия. Например, в конфликта между Русия и Украйна той никога не зае едностранна позиция. Винаги се е опитваше да е неутрален и да бъде посредник между Русия и Украйна.
– Колко дълго ще продължи да въздейства дипломацията на папа Франциск или ще се промени посоката?
– Много е трудно да се каже. Зависи от личността на новия папа. Зная обаче, че дипломатите на Ватикана, започвайки от досегашния държавен секретар-кардинал и многото посланици на Светия престол по света — донякъде се надяват, че дипломацията отново ще бъде по-силно в ръцете на професионалните дипломати, а не толкова концентрирана в личността на папата. Папа Франциск често говореше недипломатично — формулираше неща така, че дипломатите му по-късно трябваше да полагат сериозни усилия, за да изгладят ситуацията. Той беше много импулсивен в изказванията си. Някои във Ватикана се надяват, че в следващия понтификат нещата ще протичат по-спокойно и подредено.
– На погребението ще се съберат личности, някои от които са врагове по между си или имат противоречия. Това би ли зарадвало папа Франциск? Очаквате ли разговори зад кулисите?
– Това, мисля, би било напълно в негов дух. Той постави помирението между различните народи много силно в центъра на своето послание. Само си спомнете за енцикликата Fratelli tutti – "Всички сме братя". Никой папа преди него не беше призовавал толкова решително за това братство между народите и нациите да се превърне в основа и за външната политика. Затова вярвам, че той би се зарадвал много, ако можеше да види, че около неговия ковчег се събират и враждуващи държави или правителства. Ще спомена само САЩ и Иран, или Израел и арабските страни. Чува се също, че ще има някои... тайни срещи, зад кулисите. Ако това може да допринесе поне малко за повече мир в света, то това със сигурност би било постижение на този папа – дори след смъртта му.
– Има ли инициатива на папа Франциск, която в този момент може да бъде използвана? На Коледа той призова за „Дипломация на Надеждата“.
– Човек наистина може да се върне към много от посланията му — било то в енцикликите или в коледните му обръщения, както и в последното му великденско послание. Това е неговото завещание — последната голяма реч, която той написа. Но човек може да се върне към тях само ако вземе сериозно неговия призив - всички да се възприемаме като братя и сестри и че не бива да допускаме властта на един над друг — изкушението да се стремим към надмощие. Това е послание, насочено както към Русия — като империя, така и към Съединените щати — като нова империя, а също и към Китай, и към всички, които преследват своите големи имперски интереси... Може би някои все пак ще се замислят и ще вземат тези думи присърце. Понякога, когато в семейството почине възрастен човек, човек си припомня какво е казвал приживе — и едва тогава осъзнава дълбочината на думите му.
– Всички очакват Конклава. Вече се спекулира и с имена. Какво ще се случи?
– Може само да си припомним миналото и да кажем, че много рядко онези, чиито имена са били споменавани в медиите предварително, наистина са ставали папи. Италианците имат хубава поговорка за това: "Който влезе в Конклава като бъдещ папа, излиза оттам като кардинал." И това действително често се оказва вярно. Аз също все още нямам свой фаворит. Мисля, че и този път може да се окаже изненадващ кандидат — може би от някоя съвсем малка страна, може би с име, което сега нищо не ни говори.
– Кой ще има повече тежест при решението, ако говорим за представители на континентите – Европа, Африка, Америките?
– Европейците все още съставляват най-голямата група от тези континенти, въпреки че вече не са мнозинство. Затова е възможно да се появи нещо като противопоставяне между европейците и останалия свят. Чувства се определено желание сред европейските кардинали да изиграят своята роля като център на католическата църква, като църква с най-дълга традиция, да поставят отново папа. Защото при следващия конклав след 10 или 20 години, Европа ще бъде още по-малка и по-малко значима в процентно отношение. Така че, ако трябва да има такъв избор, може би този път е последният шанс за европейците да изберат папа. Но тогава трябва италианците, французите, испанците, португалците и източноевропейците да се споразумеят за един кандидат. И кой ще бъде този кандидат, все още не знам.
– Ако погледнем историята на Ватикана, какъв ще бъде следващият папа? Папа Франциск беше по-либерален, да очакваме ли по-консервативен?
– Мисля, че сега се търси някой, който да води Църквата към повече единство, а не да започват нови дебати, нови разделения или нови напрежения. Трябва да е човек, чиято личност съчетава консервативни и либерални черти. Това трябва да бъде много силна и много харизматична личност.
– Как бихте описали понтификата на папа Франциск с едно изречение?
– Мисля, че това изречение би било: Този папа бе въплъщение на Католическата църква по такъв начин, че я върна към нейните корени, към Исус Христос — към неговата отдаденост на бедните, на онеправданите и отново постави любовта между хората като основно християнско послание.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
