На 94 години почина световноизвестният писател Милан Кундера, съобщи чешката държавна телевизия, цитирана от Си Ен Ен.
"За съжаление мога да потвърдя, че г-н Милан Кундера почина вчера (вторник) след продължително боледуване", казва Анна Мразова, говорител на библиотеката "Милан Кундера" в Бърно - родния град на писателя.
Милан Кундера е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки език, така и на френски език.
Най-известни сред тях са „Шегата“ (1967), „Книга за смеха и забравата“ (1979) и „Непосилната лекота на битието“ (1984).
Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения.
Ето някои емблематични негови цитати:
„Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърли останалите философи в смут. Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?“
„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.
„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука“
„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“
„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“
"Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Свети Франциск от Асизи".
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ... Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало".
"Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки".
"- Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов“.
"…метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“
"Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия".
"...да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътски желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена)“.
"Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него".
"Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри".
