По-скоро тест отколкото война

Военните експерти по Турция и Сирия не виждат знаци на задълбочаване на конфликта, какви въпроси обаче решава ответната военна и политическа реакция на Турция? Отговорите потърси Габриела Наплатанова.

След като снощи турският премиер Ердоган обяви, че не готви военна операция срещу Сирия, а Съветът за сигурност на ООН най- накрая прие декларация, в която остро осъди бомбардировката, при която в граничния град Акчакале загинаха четирима души, индикациите за ескалиране на конфликта извън границите на Сирия намаляха.

Турция тества отношението на партньорите си в НАТО, които от дълго време нямат единна позиция дали тя трябва да бъде приета в ЕС, смята о.р. полк. Николай Русатев, който дълги години води работата на военното ни разузнаване по направление Турция.

Това дали ще заемат страната й в конфликта зависи доколко са големи интересите им в южната ни съседка

Турция държи да легитимира пред международната общност своите действия като се позовава на член 5 на Договора за създаването на НАТО, според който нападението над една страна членка означава нападение над останалите в Алианса. Този въпрос беше повдигнат още на срещата „Приятели на Сирия” в Истанбул от премиера Ердоган.

Едва ли обаче южната ни съседка, която води твърде амбициозна политика в Близкия Изток, ще се въвлече в подобен конфликт. Освен това шансовете да бъде подкрепена от САЩ в година на избори в Америка са твърде малки. САЩ вече са твърде ангажирани с операцията в Афганистан, където изтеглянето все още е съпроводено с големи въпросителни.

Дипломатът Радион Попов, който има два мандата като военен аташе в Сирия, е склонен да определи ситуацията по турско- сирийската границата като провокация или недоразумение:

„Сирийската страна бързо разбра, че трябва да се извини и правилно. Турската страна реагира адекватно, както се полага на една велика държава с още по-велики амбиции. Може би великите планове на Турция да бъде лидер в мюсюлманския свят ще й продиктуват да не влиза в тази много опасна игра, защото тя не е само на Турция или Сирия. Става въпрос на геополитика – мисля, че се тестват нервите на Русия и Китай в този регион. Сигурно Сирия пречи някому, защото през Сирия трябва да минават много важни газови и петролни тръби”.

Какво обаче се крие зад решението на турския парламент да даде мандат на премиера и армията за военна операция една година напред. Защо се възобновява искането за буферна зона по границата?

Според Николай Русатев това означава, че армията ще може да оперира само с решение на премиера в сирийска и иракска територия. „В буферна зона по границата по-скоро ще бъдат вкарани тези над 200 групировки, които воюват в Сирия, за да могат да бъдат по-лесно контролирани в бъдеще. А военните действия ще останат с престрелки и действия на отделни групи командоси”, казва Русатев

Буферната зона по турско-сирийската граница е населена с кюрди и това ще намали тяхното влияние. „Тъй като знаем добре, че за Турция е много важен въпросът за кюрдите и те са чувствителни на тази тема, за тях е особено важно, че Асад им разреши да си правят каквото си искат. Държава да си правят, което най-много е подразнило Турция. В Ирак кюрдите водят военни действия, на които турците отговарят, влизат и на тяхна територия ги бият. Докато в Сирия такова нещо не е имало поне засега. Турците смятат, че щом на едните е дадено и на другите ще им дадат и така ще се повдигне въпросът да се обединят, а едни обединени кюрди с Кюрдистан звучи съвсем различно в една нова обстановка”.

Не толкова категоричен е арабистът Попов, според когото само кюрдите в Северен Ирак имат силна автономия, за Сирия това е рано. Той припомня, че Асад-баща дори е направил най-голямата отстъпка към Турция, изгонвайки лидера на ПКК Йоджалан.

„Дългите години на противопоставяне отминаха в историята и Турция бе доволна и те установиха добри отношения... но някой по- голям от Башар подхрани надеждите. Може да се създаде зона, забранена за полети и да се повтори сценарият от иракски Кюрдистан. Турция ще си даде сметка, че създаването на още една автономия в сирийски Кюрдистан не знам как ще действа на турските кюрди, с които Турция продължава да има проблеми, колкото и Ердоган да води мъдра политика. Когато тези хора преследват националните си права, те няма да спрат на границата - те ще искат повече от автономия. Едно време водачът на иранските кюрди казваше – „ако не ни дадат автономия, ще поискаме независимост”. Мечтата на кюрдите е там – в Ирак, Иран, Сирия и Турция- четирите държави, разпределили си Кюрдистан”, разяснява Попов.

Ефектът от случващото се за България много зависи от позицията, която ще заемем по въпроса с бежанците, смятат експертите, защото не е ясно какви хора ще дойдат от Сирия.

„Да отворим повече вратата за сирийски бежанци, което ще бъде грешка. Нека Турция да се занимава с тези бежанци. Тя заяви, че има капацитет да приеме 700 хиляди бежанци, а досега е приела около 100 хиляди. Нека не бързаме да сме най-хуманните в ЕС да приемем десетки хиляди, защото сред бежанците ще дойдат страшно много радикални елементи – терористи. Вижте какво става - самата свободна армия ликвидира един от джихадистите там. Защото самата свободна армия не е съставена предимно от истински противници на режима, болшинството са наемници”, категоричен е Попов.

Междувременно военният министър Аню Ангелов обяви, че няма повишаване на боеготовността на българската армия, заради конфликта на турско-сирийската граница. По думите му като член на НАТО България подкрепя Турция, но не се предвижда намеса на Алианса.