Днес сме на път и се намираме на около 30 минути от дома ми. Отбелязваме рождения ден на една странна структура.
На днешния ден, точно преди 3 години – на мястото, на което съм стъпил в момента, се бяха разположили измервателните уреди на експертен екип на книгата на Рекордите на Гинес. Те установиха, че структурата зад мен, носеща странното име “Верукт”, е най-високата водна пързалка в целия свят.
Умопомрачителното съоръжение бе създадено от тексаския увеселителен парк “Шлитербанд”, което преведено от немски, означава “хлъзгав път”. Що се отнася до името на самата пързалка “Верукт” – пак преведено от немски, това означава “лудост”. Действително спускането по нея граничи с лудост. Състоянието, в което се намираш, е много особено – на практика е като свободно падане от 17-етажна сграда и имаш чувството, че бъбреците ти са на път да се изтръгнат от тялото ти директно през ноздрите.
Знаем какво означава думата “кошмар”, знаем какво е и думата “еуфория”. Но преживяването от началото до края на тази пързалка може да бъде описано като комбинация от двете – кошмар и еуфория едновременно. Нещо като “кошмарофория”.
След откриването на “Верукт” преди 3 години, пързалката стана едно от най-популярните увеселения в Съединените щати. Направени бяха безброй телевизионни предавания, пристигаха фенове от целия свят, а желаещите да полетят надолу в почти отвесната паст на “Верукт”, бяха толкова много, че за да се спусна само веднъж по нея, трябваше да направя предварителна резервация.
Пързалката е дело на великия дизайнер на веригата “Шлитербанд” Джеф Хенри. Спускането става в нещо като лодка, в която сядат трима човека и която развива 115 км/ч. След първоначалното падане следва гърбица, която отнема част от кинетичната енергия на лодката. Далеч по-интересна е причината, поради която най-високата водна пързалка в света бе построена именно на това място. За да разберем точно защо, ще трябва да прескочим на около 60 км на запад от тук.
Намираме се в столицата на щата Канзас – Топика. Точно зад мен е внушителната сграда на Капитолий, където заседават местните сенатори. От много отдавна този щат е бастийон на консервативизма на Съединените щати, но точно преди 7 години управлението на този щат попадна в ръцете на изцяло десните консерватори – така наречената “Чаена партия”, водена от губернатора Сам Браунбек. Целта на “Чаената партия” тук бе абсолютна дерегулация на бизнеса и премахване на данъците върху приходите. Идеята бе, че липсата на държавен контрол и данъци ще привлече голям брой държавни предприятия и корпорации, както и приток на манифактура в щата. Един от най-активните членове на това движение е сенаторът Скот Шлау – млад, амбициозен и интелигентен политик, искрено вярващ, че каквото и да е било държавно вмешателство е пагубно за пазарния модел.
Действително дерегулацията тук бе масивна, дори невиждана. Обществените институции бяха обезкървени, а данъците бяха напълно премахнати. Америка нарече тукашния модел “Канзаският експеримент”.
В САЩ увеселителните паркове са колосална индустрия, която генерира около 18 милиарда долара на година. Веригата “Шлитербанд” е лидер в бизнеса с водни пързалки и винаги търси начин да увеличи надмощието си над конкуренцията. Липсата на държавен контрол стимулира компанията да построи нещо невиждано, при това в рекордни срокове. Може би точно затова преди 3 години, редом до експертите от книгата на рекордите на Гинес, пред многобройните телевизионни камери, с голяма усмивка на лицето, бе застанал и губернаторът Сам Браунбек. “Верукт” наистина бе голям успех и в продължение на 2 години към пързалката се стичаха клиенти от целия свят.
Последният от тях бе очарователно дете на име Кейлъб. Преди броени месеци, на 7 август миналата година 10-годишното момче се изкачи на върха на кулата, за да се спусне надолу по пързалката. В лодката до него са били и две жени на средна възраст, които нямат родствена връзка с детето. Секунди по-късно, малкият Кейлъб загина. Убит на място от тази безумна конструкция. И то по толкова жесток начин, че ще ви помоля с цялото си сърце – моля, не търсете подробности за този случай в Интернет.
Не само нашият град – цялата страна бе разтърсена от тази трагедия. Но едва ли има нещо на този свят, което може да опише ужасът и разрухата на родителите на Кевин. Двете жени в лодката на Кейлъб също пострадаха физически, но далеч по-страшна и нелечима е психическата травма, от която едва ли ще могат да се отърват. До края на живота си.
През последните няколко месеца бяха направени поредица от разследвания, които установиха тотална липса на контрол, липса на мерки за безопасност и никакви външни експертизи върху операциите на “Шлитербанд”. Още по-шокиращо – “Шлитербанд” не бяха нарушили никакъв закон. Може би защото закон просто нямаше. Престъпна безотговорност, но чия? На компанията или на правителството, което й е дало възможност да функционира в състояние на абсолютна безтегловна отговорност?
Всички знаем, особено хората в България, че свръх-регулацията е разрушителна. Тя задушава в данъци и окови човешката изобретателност, амбиция и индивидуалност. Но стихийната дерегулация също крие разрушения. Живеем в опасна епоха – епоха на крайности. Стана модерно да бъдем крайно леви, крайно десни, крайно крайни. Все повече хора искат или тотална полицейщина или тотална анархия. Защо ни става все по-трудно да откриваме почтеното, градивно равновесие, наречено умереност?
Тук за броени години обществените институции бяха разградени в полза на големия бизнес, а поради липсата на данъци щатът в момента е в състояние на тотален финансов дефицит. Най-много страдат училищата, пътищата и социалните служби. Обезсърчени от разпадащата се инфраструктура, големите компании вместо да нахлуват, напускат щата. Канзаският експеримент е абсолютен провал и е пример затова какво се случва, ако бъдат премахнати напълно юздите на човешката алчност. Нещата се променят – бавно, болезнено и неизбежно. Преди един месец в Капитолий – столицата на щата, където бяхме преди малко, сенаторът Скот Шлау – амбициозният и талантлив лидер на Чаената партия и абсолютен поддръжник на тоталната дерегулация, се изправи пред останалите 128 конгресмена и предложи да бъде одобрен нов проектозакон за строга регулация на увеселителните паркове.
“Никога повече – каза сенаторът, - няма да отрека, че държавата има роля. Има дори неща, в които тази роля не може да бъде омаловажена. Затова искам да Ви подканя да гласувате за този закон и да Ви благодаря от името на децата, които благодарение на него, ще се приберат при родителите си живи.”
Да, това бяха думите, изречени с разтреперан глас от един напълно променен сенатор и съсипан баща, който на 7 август загуби най-ценното нещо, което притежаваше – собствения си син Кейлъб Шлау.
Всеки ден минавам поне два пъти покрай тази структура като покрай надгробен паметник и всеки път, в който видя зловещите й очертания, си припомям, че някои неща просто трябва да бъдат регулирани. В противен случай, рано или късно, ще загубим водата, която пием, въздуха, който дишаме, а децата ще продължават да загиват в увеселителни паркове.
Скоро пързалката зад мен ще бъде разрушена и името “Верукт” изтрито завинаги от книгата на рекордите Гинес. Но дори след като бъде изравнена със земята, несъществуващия вече монолит ще продължи да хвърля дългата си, мрачна сянка върху града и всички нас, за да ни напомня, че в един раздиран от крайности свят, всяка крайност може да бъде наречена с друго име – ЛУДОСТ, или преведено на немски “ВЕРУКТ”.
