В Перу нова наредба предоставя права на безжилните амазонски пчели – първи по рода си случай в света, при който насекомо получава юридически статут.

За първи път в историята човешкото законодателство признава, че насекомо притежава собствени права. Законодателните органи на Сатипо и Наута в перуанската Амазония одобриха в края на 2025 г. наредба, която определя опрашителите в тропическите гори като правни субекти с присъщи права. Основните бенефициенти са местните безжилни пчели.

Те опрашват около 80% от растителните видове в Амазония, включително горските дървета и земеделските култури, които поддържат дивата природа, изхранването на местните общности и световните пазари, съобщава списание „Дискавър“, цитирано от БГНЕС.

В различни части на света вече съществуват правни режими, които признават права на реки, гори и животни, но насекомите досега оставаха извън полезрението на закона. Признаването им като правни субекти, а не като природен ресурс, дава възможност на властите да действат при застрашаване на колонии или местообитания.

„Това е повратна точка в начина, по който разбираме и законодателно уреждаме отношенията си с природата“, заявява Констанца Прието Фигелист, директор на южноамериканското правно звено на Центъра за право на Земята (Earth Law Center).

Традиционно законите за опазване на природата се стремят да защитят дадена територия или да регулират използването на ресурс, но често се оказват неефективни за опрашителите, особено когато заплахите произтичат от множество дребни действия, а не от една мащабна опасност.

В Сатипо и Наута местните власти вече могат да се намесват при обезлесяване, употреба на пестициди или унищожаване на местообитания, които застрашават живота на пчелите.

Наредбите в двата града гарантират на безжилните пчели правото да съществуват и да се развиват, да поддържат здрава популация, да обитават чиста и незамърсена среда, да живеят при екологично стабилни климатични условия, да възстановяват естествените си цикли, както и да бъдат юридически представлявани при опасност или нанесени щети.

Решението е отговор на нарастваща криза. С намаляването на популацията на тези пчели все по-малко цветове се превръщат в плодове и семена. Възстановяването на горите се забавя, дивите животни губят източници на храна, а земеделските добиви спадат, особено в екосистеми, зависими от плододаващи растения и опрашващи насекоми.

За общностите ашанинка в централната част на Амазония безжилните пчели са неразделна част от ежедневието. Семействата съхраняват вековни знания за мелипоникултурата – отглеждането на тези видове пчели.

Медът и восъкът се използват за храна, медицина, изработка на инструменти и ритуали. Познанията за дърветата, в които пчелите гнездят, за поведението им и сезонните им цикли се предават от поколение на поколение и са тясно свързани с наблюдението на здравето на горите.

Местните общности ясно осъзнават колко уязвими са пчелите към загубата на местообитания, тъй като много видове зависят от ограничен брой дървесни видове и образуват малки колонии, които могат внезапно да изчезнат при унищожаване или деградация на горите.

Обезлесяването, пестицидите, промяната на предназначението на земите, инвазивните видове и климатичните бедствия представляват сериозни заплахи за тяхното оцеляване.

Общностите ашанинка вече отчитат последствията – традиционната мелипоникултура става все по-трудна. Изчезването на пчелите би задействало разрушителен ефект на доминото върху биоразнообразието и човешките общества. По данни на Центъра за право на Земята дивите пчели участват в опрашването на около 90% от културите, които изхранват планетата.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK