От обедняла и нестабилна страна гигант до пълновластен господар на „близката чужбина“ – метаморфозата на Русия не се случва за един ден и не може да се обвърже с едно събитие. Въпреки това, една война от преди 14 години първа показа на света, че Москва отново има големи амбиции.
Конфликтът в Грузия от 2008 г. продължи в активната си фаза по-малко от седмица и не може да се сравнява с мащаба на събитията, които се случват в момента в Украйна. Въпреки това, паралелите не са малко.
По-долу ще се опитаме да отговорим на някои от най-важните въпроси.
Кой е виновен за грузинския конфликт?
Независимостта на Грузия от СССР през 1991 г. носи както добри, така и лоши новини за жителите на младата държава. Сепаратистки групировки с помощта на Русия успяват да се отцепят в международно непризнатите Южна Осетия и Абхазия. В кръвопролитията загиват хиляди цивилни, а в пъти повече са тези, които са принудени да напуснат домовете си.
Дълги години конфликтът е „замразен“, но това се променя, когато през 2004 г. властта в Тбилиси отива в ръцете на Михаил Саакашвили – прозападен лидер, който освен това обещава на народа връщане на отцепилите се провинции.
Грузия усилено модернизира армията си, като към 2007 г. цели 9,2% от нейния БВП отива за отбрана. Бойната ѝ техника идва и от западни доставчици и местни производители и, поне на теория, превъзхожда даже голяма част от наличното в руската армия.
Всичко това не остава незабелязано за Москва и още от 2006 г. Кремъл започва да планира ответни действия. Междувременно в сепаратистките републики тече процес по „паспортизация“ и живеещите в нея стават масово руски граждани. Освен това, в Южна Осетия и Абхазия за разположени руски сили – за мироопазваща мисия.
Кога войната става неизбежна?
През 2008 г. ситуацията става изключително сложна поради две причини – признаването на Косово за независима държава (удар по руския съюзник Сърбия) и декларацията от Букурещ, която дава ясна перспектива за членство в НАТО на Грузия и Украйна (както виждаме и в последните дни – подобно развитие е напълно неприемливо за Москва).
През лятото на 2008 г. регионът влиза в спирала на непрестанно ескалиращо насилие – от крайпътни бомби и престрелки до артилерийски удари по грузински села.
