Сблъсъкът между САЩ и Китай далеч не е само икономически. Той ни показва, че и политиката, и дипломацията навлизат в нова фаза, която постепенно ни води към Първата дигитална Студена война. 

Подобен термин беше използван и от руския президент Владимир Путин в петък, когато той заяви, че "ситуацията около „Хуауей”, която се опитват не само да пристиснат, но безцеремонно да изтласкат от глобалния пазар, в някои кръгове вече се нарича първата технологична война в настъпващата цифрова ера".

Това понятие не е лишено от смисъл и въпреки че очевидно Путин избягва употребата на „Студена война”, събитията, на които ставаме свидетели, навяват точно такива асоциации. 

Ако използваме класическата терминология, имаме два лагера, имаме обвинения в шпионаж, имаме си дори и дигитална „Желязна завеса”, ако погледнем така на решението на „Гугъл” да спре ъпдейтите за устройствата на китайския гигант. Скоро тази завеса може да раздели завинаги САЩ и Китай. Toва е лоша новина за Европа, която се намира точно по средата на сблъсъка.

Основателят на „Хуауей”: САЩ, подценявате ни!

Първата Дигитална Студена война е доста по-различна от онази старата Студена война, при която имахме два идеологически лагера с безспорно икономическо превъзходство на единия над другия. За разлика от нея, в Дигиталната Студена война наблюдаваме паритет, градящ се не върху заплаха от употреба на ядрено оръжие, а на сблъскваща се икономическа мощ на две държави, които ставаха все по-зависими една от друга.

В последните години възходът на Китай категорично предизвиква подозрителност и недоверие от страна на САЩ. От американската гледна точка това е доста деликатна тема. За САЩ Китай е най-сериозният икономически противник, но и в същото време Пекин е сред най-важните икономически партньори на Вашингтон. Към края на Студената война двустранният търговски оборот между САЩ и СССР е възлизал на 2 милиарда долара годишно, което по изчисления на сп. „Икономист” е представлявало едва 0.25% от цялата търговия на САЩ със света.

Сагата „Хуауей”: САЩ смекчават санкциие

Днес 2 милиарда долара е стокообмена между САЩ и Китай, но дневно. На годишна база това са цели 13% от цялата търговия на САЩ с планетата. 

Евтиното производство и вноса на евтини суровини подсили американската икономика, но от друга страна, беше двигател на бързия китайски растеж. Само че американците подцениха китайските планове за преструктуриране на икономиката и изпуснаха момента, в който от евтини обувки, дрехи или часовници, китайските фабрики започнаха да произвеждат високотехнологични продукти, които успешно конкурират американската технологична доминация в света. Успоредно с това САЩ приеха стотици милиарди китайски инвестиции в небостъргачи, хотели и всякакви недвижими имоти в Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго.

Китайското влияние достигна и до Холивуд, където китайски компании владеят акции в най-големите филмови студия.

„Гугъл” срещу „Хуауей”: Какъв ще е ефектът за потребителите у нас?

Първи Барак Обама обвини публично Пекин в кражба на търговски тайни. Проблемът с патентите обаче стана основна тема за екипа на Тръмп, който изчисли, че Китай е откраднал интелектуална собственост за стотици милиарди. 

Започна ескалация, забранителни списъци, налагане на мита, различни компании бяха клеймосани като „заплаха за националната сигурност” на САЩ. Успоредно с това американските власти затегнаха сериозно визовия режим за китайски студенти, които искат да учат технологични специалности в САЩ, а агенти на ФБР разпитват учени от китайски „мозъчни тръстове” за връзки с правителството. Така вместо „Китай да приеме западния маниер, Америка започва да действа като Китай”, отбеляза „Икономист” преди седмица. 

Междувременно Китай започна да отговаря реципрочно, докато Европа гледа с нарастващо притеснение. Защото всеки непредубеден анализатор знае, че двете държави зависят много повече една от друга, отколкото е видно на повърхността. В книгата на Боб Удуърд “FEAR”, посветена на първата година на Доналд Тръмп в Белия дом, е даден един изключително интересен пример, който описва доста ярко взаимната зависимост на двете страни.

Ако Китай иска да унищожи Америка, казва по време на среща с Тръмп Гари Кон, е достатъчно просто да престанат да ни продават антибиотици. Бившият президент на Goldman Sachs и икономически съветник на президента обяснява под невярващия поглед на Тръмп, че в САЩ вече почти не се произвеждат антибиотици и деветте най-разпространени препарата се внасят от Китай на 96.6%, включително и пеницилинът.

Тръмп започва технологична война с чуждестранни телекомуникационни компании

В този случай Тръмп предлага да започнат да купуват от някоя друга страна, на което Кон казва следното: „В такъв случай китайците ще започнат да ги продават на германците, които от своя страна отново ще ги продават на нас. Така ще свалим търговския дефицит с Китай и ще го увеличим с Германия ”(Fear. Bob Woodward, page 275, Simon and Schuster 2018). Това е само един кратък пример за сложните и непредсказуеми последствия от влошаващите се отношения между двете супер сили.

Но докато четях тези редове, си мислех какви позитиви може да има Европа в цялата ситуация? От години Китай разширява влиянието си в Европа, инвестирайки във всичко – от инфраструктура, през футболни клубове и медии. Нито времето, нито пространството няма да ни стигне, за да изброим всички големи европейски компании, в които китайците имат акции.

Но не е ли време и Китай да отвори своите пазари за европейските компании? Да осигури достъп до повече европейски стоки? Това е въпрос за трилиони долари, който може да направи европейската гледна точка към проблема особено важна и доста печеливша във времена на остро противопоставяне между Вашингтон и Пекин.

Нов епизод от търговската война между САЩ и Китай

Подходът на Европа в никакъв случай не трябва да е краен, нито категоричен. Той по-скоро трябва да следва логиката на противопоставяне на китайския протекционизъм и пълна прозрачност на инвестициите. Ако Европа има обща и последователна позиция, ще спечели много, а също и Китай. Защото винаги е по-лесно, когато насреща имаш ясен и предсказуем партньор. Особено когато си в средата на Глобалната дигитална студена война.

Колкото до технологичната част на войната, очакваме да разберем дали от „Хуауей” наистина ще задействат резервен план за тяхна собствена операционна система по подобие на „Ейпъл” и дали наистина ще поискат да я използват. Това, което знаем до момента, е, че от китайската компания са много внимателни по разгласяването на подобни планове и официално поддържат позицията, че техен приоритет е да останат в екосистемата на „Андроид”. Дали обаче това ще е възможно, ще стане ясно на дипломатическата сцена.