Във византийски кораб от VII век край хърватския остров Млет са открити над 600 грама злато, бижута и императорски пръстен. Находките сочат, че на борда вероятно е пътувал високопоставен сановник на Византийската империя. Причината за пътуването обаче остава загадка.
В мътните води край остров Млет е открит кораб, потънал преди повече от 1300 години, който е съдържал съкровище едновременно ценно и загадъчно.
След няколко години разкопки и реставрация археолозите са извадили над 600 грама злато под формата на монети, бижута и декоративни елементи, съобщава „Екотисиас“. Основният въпрос остава кой е бил на борда на кораба и каква е била целта на пътуването.
Корабокрушението, наречено „Татиница“, е открито през 2014 г. от Хърватския институт за консервация. От 2015 г. насам са проведени девет подводни археологически експедиции. Останките се намират върху пясъчен склон между скали, на дълбочина от 32 до 40 метра.
Съдържанието на кораба се оказва необичайно. Изследователите са открили четири златни колана, както и катарами и накрайници за ремъци, украсени със смарагди, рубини и перли. Според археолога и ръководител на проучванията Игор Михолек това е най-голямото количество злато, откривано досега в корабокрушение в Средиземно море. Намерените аксесоари вероятно са принадлежали на високопоставени представители на Византийската империя.
Особено внимание е привлякъл златен пръстен с изображение на император. Той може да е принадлежал на високопоставен държавен или военен служител, който е имал право да подпечатва официални документи. Ръководителят на отдела по подводна археология към Хърватския институт за консервация Павле Дугонич заявява, че пръстенът „със сигурност не е бил носен от всеки“.
Монети, отсечени при управлението на четирима императори от династията на Ираклидите, позволяват по-точно да бъде определен периодът на корабокрушението. Смята се, че то е станало между края на VII и началото на VIII век - особено неспокоен период за Византийската империя, подложена на силен военен и териториален натиск.
Разнообразието на откритите предмети обаче изненадва изследователите. Наред със златото и луксозните аксесоари са намерени амфори, везни, жетони от слонова кост, зар, оловни слитъци, както и купи, кани и чинии от бронз или керамика. Тези находки подсказват, че корабът не е бил предназначен единствено за превоз на ценности.
Причината, поради която плавателният съд се е намирал край хърватските брегове, остава неизвестна. Една от хипотезите е, че е превозвал дипломатическа делегация, което би обяснило наличието на императорски дарове. Възможно е също заможен държавен служител да е пътувал с търговски кораб. Друга версия предполага, че част от по-старите златни предмети са били предназначени за препродажба или претопяване. Засега няма достатъчно данни, за да бъде установено коя от тези версии е вярна.
Свързана новина
Географското положение на острова обаче дава известна насока. По това време край Млет е преминавал важен морски маршрут, свързващ източната и западната част на Средиземно море. Пристанището Полаце на острова е предлагало убежище на моряците при лошо време. Изследователите предполагат, че корабът е потънал, докато екипажът се е подготвял да акостира.
Според океанографа от американския Станфордски университет Джъстин Лайдвангер това е „най-значимото корабокрушение от епохата“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
