Кратер на Марс е пълен с опал, което насочва учените към това, че там вероятно може да е имало много вода и евентуално микробен живот. За това съобщава сайтът Fiz.org.

Опалите в кратера Гейл могат да бъдат доказателство, че водата и скалите са взаимодействали под марсианската повърхност много по-отдавна, отколкото се смяташе досега. Това увеличава вероятността там някога да е имало микробен живот.

Умението да се удивляваш: Най-красивите космически снимки на 2022 година

Нека си припомним най-красивите кадри, които НАСА сподели

Учените често се фокусират върху водата, когато търсят следи от извънземен живот, защото тя е от решаващо значение за него, поне какъвто го познаваме. Но тъй като на Марс вече не тече вода, те трябва да търсят геоложки следи от водата, която някога е съществувала там.

Тези признаци се намират в скалите и реголита на Червената планета, където определени минерали и структури се образуват само където скалите и водата са взаимодействали.

Кога можем да видим в небето всички планети от Слънчевата система?

Пет ще се виждат с просто око, а две с бинокъл

През последните няколко години изследователите забелязаха такъв признак около пукнатини в марсианската повърхност. Около някои от тези пукнатини има "ореоли" от скали с по-светъл цвят, за които те установиха, че вероятно са богати на опал. За да се образува опал, богатите на силициев диоксид скали трябва да взаимодействат с вода.

Сега изследователите са се разровили в огромния архив от снимки на марсохода "Кюриосити" и са установили, че тези богати на опал ореоли не са изолирани. По-скоро изглежда, че те съществуват навсякъде в кратера Гейл - древно езерно дъно с ширина 154 км, което "Кюриосити" изследва от началото на мисията си през 2012 г.

Успехът на "Орион": Стъпваме на Луната, захранваме се с гориво и продължаваме към Марс (СНИМКИ)

Космическият кораб засне зашеметяващи снимки

"Като се имат предвид широкоразпространените мрежи от опалови пукнатини, открити в кратера Гейл, е разумно да се очаква, че тези потенциално обитаеми подпочвени условия са се разпространили и в много други райони на кратера Гейл, а може би и в други райони на Марс. Тези среди може да са се формирали дълго след като древните езера в кратера Гейл са пресъхнали", казва Травис Гейбриъл от Американския геоложки институт.

Това ново разбиране, че водата трябва да е оцеляла в кратера Гейл дълго след като езерото се е изпарило, означава, че животът би могъл да се задържи там малко по-дълго, казват изследователите - вероятно дори до съвременния геоложки период на Марс, който е започнал преди 2,9 милиарда години (смята се, че Марс е на около 4,6 милиарда години).