Космическият кораб „Орион“ отново ни напомни, че животът е по-голям от нас, а пространството е необозримо. Той е част от първата непилотирана мисия до Луната „Артемис 1“, чието начало бе поставено на 16 номеври.
Нейният успех предвещава, че съвсем скоро отново човешки крак ще стъпи върху естествения спътник на Земята.
Хората, замесени в мисията, определиха случването ѝ като сън и изразиха всички "невероятни чувства", които изпитват.
Завръщането на кораба бе тази неделя. Той се приземи успешно в Тихия океан – край Долна Калифорния, най-северния щат на Мексико, след 25-дневен тестови полет без екипаж.
По време на пътуването си космическият кораб засне зашеметяващи снимки на Земята и лунната повърхност, но не това бе основната му цел.
Изстрелването на „Орион“ проправя път за бъдещи мисии на астронавти. Той измина приблизително 1,3 милиона мили - около 2 милиона километра, и стигна по-далеч, отколкото някога е пътувал всеки космически кораб, предназначен да превозва хора.
В капсулата имаше екипаж от три манекена със сензори, които събираха информация по време на мисията за натоварването върху човешкото тяло. Компания им правеше и плюшеното куче Снупи.
Именно приземяването беше един от най-важните и опасни моменти от мисията. След като това се случи, от НАСА коментираха, че пътуването на „Орион“ ще влезе в учебниците.
„Не мога да намеря думите си. Това е изключителен ден, който поставя ново начало“, каза администраторът на НАСА Бил Нелсън.
Капсулата прекара шест часа в Тихия океан, докато от НАСА събираха допълнителни данни и провеждаха тестове, преди спасителният екип да я премести. В готовност бяха лодки, хеликоптер и кораб на американските военноморски сили.
Приземяването, подобно на останалата част от мисията, има за цел да гарантира, че космическият кораб “Орион“ е готов да лети с астронавти и ще гарантира тяхната сигурност. При мисия с екипаж, капсулата ще остава във водата за по-малко от два часа.
„Орион“ се движеше в космическото пространството с почти 40 000 километра в час - около 32 пъти по-бързо от скоростта на звука, предаде Ройтерс.
Компресионните вълни от тази скорост доведоха до нагряване на външната страна на летателния апарат до около 2760 градуса по Целзий. Температурата в кабината обаче беше постоянна - от 15,5 до 21,5 градуса по Целзий.
Екстремната топлина е причинила йонизиране на въздушните молекули и натрупване на плазма, което е блокирало комуникациите за пет минути и половина.
След като започна последното си спускане към приземяване, капсулата намаляше драстично скоростта си до момента, в който разтвори парашутите си. Преди падането си в океана, „Орион“ се движеше със скорост от 32 км/час.
Плановете на НАСА са да включи мисиите „Артемис“ до Луната в програма, която ще изпраща астронавти до Марс - пътуване, което вече ще бъде много по-бързо и по-смело.
Една от целите на “Орион“ беше да спусне 10 малки сателита. Но най-малко четири от тези опити бяха неуспешни.
Въпреки това от НАСА оценяват мисията на „Орион“ като отлична.
След успеха на „Артемис I”, НАСА ще се “потопи” в данните, събрани от този полет, и ще се опита да подбере екипаж за мисията „Артемис II", която може да излети през 2024 г. Обявяването на екипажа се очаква да бъде в началото на 2023 г.
Тази мисия ще има за цел да изпрати астронавти по подобна траектория като “Артемис I“ – те ще летят около Луната, но няма да кацат на нейната повърхност.
Мисията “Артемис III“ , която е планирана за изстрелване през 2025 г., се очаква да приземи отново човек на Луната – за първи път след последното кацане на хора там с мисията „Аполо 17“ . Тя ще бъде първата с такава цел, при която на борда ще има жена и цветнокож човек.
Очакванията на НАСА са, че през това десетилетие, ще можем за дълго да оставаме върху повръхността на естестествения си спътник.
"Една от големите причини да се върнем на Луната, е да открием дали има вода на южния ѝ полюс. Ако има такава, ще можем да осигуряваме гориво за кораби, отиващи по-надалеч в космоса - до Марс, например", коментира миналия месец Хауърд Хю, ръководител на програмата, пред Би Би Си.
„Ще изпращаме хора на Луната, те ще остават и ще се занимават с наука. Това е една голяма крачка по пътя ни към Марс“, каза още той.
