През последните два дни западната част на Турция e парализирана от проливни дъждове и силен вятър. Лошото време превърна улиците на Измир в реки и наводни жилищни сгради и магазини.
В Одрин Тунджа потопи огромни площи и нанесе щети вероятно за милиони.
Всичко това дойде след прогноза, че през следващите няколко месеца големите градове в Турция са изправени пред водна криза. А опасенията за това бяха провокирани от липсата на валежи и критично ниската точка на водосборните басейни, което затруднява нормалното водоподаване към областните центрове.
Но всичко се промени за броени часове. Дългоочакваните валежи от жителите на страната се превърнаха в наводнения и съседна Турция премина от едно бедствие в друго – сюжет познат и в някои други държави в региона.
Каква бе ситуацията в страната преди валежите?
Най-силно засегнат от сушата в южната ни съседка е 17-милионият Истанбул, който беше на прага на изчерпването на водните си запаси. Същият проблем заплашваше и столицата Анкара.
Измир и Бурса, следващите по големина градове в Турция, също бяха в критично положение преди водното бедствие, защото язовирите, които ги водоснабдяват, бяха пълни на около 30% от капацитета си. Безводието причинява проблеми и в земеделския отрасъл. Производители на пшеница в Коня и Одрин предупреждаваха, че няма да могат да спасят тазгодишната си реколта.
Проблемът с водната криза съществува отдавна
Това не е първият път, в който южната ни съседка изпитва проблеми с недостига на водни запаси. С едва 1346 кубични метра вода на глава от населението годишно, тя се е сблъсквала с няколко суши от 80-те години на миналия век насам заради комбинация от растеж на населението, индустриализация, разрастване на градовете и климатични промени.
„Предупредителните знаци са там от десетилетия, но на практика не е направено много. Вместо да се фокусира върху поддържането на нивата на язовирите и тяхното стопанисване, Турция настоява да разшири водоснабдяването си чрез изграждане на още язовири “, отбелязва пред "Гардиън" д-р Акгюн Илхан, експерт по управление на водите.
Отдавна Турция дава приоритет на икономическия растеж пред опазването на околната среда и остава единствената държава от Г-20, освен САЩ, която все още не е ратифицирала Парижкото споразумение от 2015 г.
„Всички знаят, че водните басейни трябва да бъдат опазвани, особено за епизодите на суша, които стават все по-тежки и дългосрочни“, казва д-р Юмит Шахин, преподавател по глобални климатични промени и политика в областта на околната среда в университета Сабанджъ в Истанбул.
Омагьосан кръг с много неблагоприятни последици
„Сушата създава омагьосан кръг: намаленото селскостопанско производство и повишените цени на храните могат да доведат до нарастване на бедността и миграцията между селските и градските райони, засилвайки съществуващия натиск върху водната инфраструктура. Страната ни разполага с икономически и технологични средства за отстраняване на повредения воден цикъл. Липсващият елемент е политическата воля да се предприемат тези стъпки ", добавя д-р Акгюн Илхан.
Сега, когато са залети големи земеделски масиви и къщи и коли плуват като лодки, на пръв поглед изглежда нелепо да се говори въобще за суша в Турция. Проблемът е, че нарушеното природно равновесие може за години напред да редува безводие с потоп, а даже не е ясно дали проливните дъждове все пак ще попълнят огромните водни запази, необходими за обезпечаването на живота, например, в мегаполиса Истанбул.
А и да се напълнят язовирите, лошо управление на водата може да ги изпразни само за няколко месеца.
У нас положението не е по-различно
На север от Турция през последната година се случи на практика същото – България преживя период на опасна суша с режим на водата в Перник и опасения от такъв във Варна и Бургас, както и страхове за реколтата, докато само няколко дни на по-силни валежи предизвикаха обратната реакция – преливащи реки и язовири, свлачища, извънредно положение и огромни материални щети.
В момента страната ни се възстановява от водното бедствие, но някои населени места все още са без електричество, има и затворени пътища. А прокуратурата нареди на три министерства да извършат съвместна проверка, която да установи дали има незаконен добив на инертни материали от коритата на реките, което да е довело до тяхното разливане.
Еколози предупреждават, че непочистените и компрометирани от добив речни корита са само част от проблема, а много по-големи рискове крие ударната сеч, която унищожава горите.
