Борбата с глобалната пандемия от новия коронавирус доведе до ускорено създаване и тестване на ваксини по цял свят. Според данни на СЗО в момента общо 28 препарата са на фаза клинично тестване.
На 11 август Русия съобщи новината, че е спечелила надпреварата в търсенето на ваксина за COVID-19. Здравното министерство на страната е пуснало сертификат за регистрация на препарата, създаден в Института за епидемиология и микробиология „Гамалея“ в Москва.
Одобрението е необичайно, тъй като ваксината е тествана на едва 76 души, сочат документите на СЗО.
Предстои ваксината да бъде приложена на „малка група граждани от уязвими групи“, сред които медицински персонал и възрастни хора. Въпреки това в сертификатът на ваксината, която носи гордото име „Спутник V“ пише, че тя не може да бъде широко прилагана до 1 януари 2021 г. Предполага се, че до тогава ще траят по-големите клинични проучвания.
Според руския президент Владимир Путин ваксината на „Гамалея“ е преминала „всички нужни стъпки“, но световната научна общност е притеснена – тъй като липсват по-мащабни клинични проучвания, все още не е ясно дали ваксината наистина е ефективна и дали не носи със себе си повече рискове отколкото ползи.
„Спутник V“ e базирана на аденовируси – те причиняват обикновената настинка. Учените от „Гамалея“ са ги модифицирали, за да носят гена на коронавирусното шипче – протеинът, който се закача за здравите човешки клетки.
Ваксината се прилага в две дози с 21 дни почивка между тях, след които би трябвало тялото да развие имунитет към COVID-19, който ще трае две години.
Някои експерти обаче изразиха притеснение, че използването на аденовируси е опасно. През 2007 г. клинично проучване за ваксина за ХИВ е спряно, след като е установено, че използваният аденовирус 5 може да увеличи драстично възможността за заразяване.
Според микробиолога Йордан Стефанов проблеми с ваксината има. По думите му не са споделени резултатите от клиничното изследване. „Не може да се каже, че самата ваксина е опасна, но определено е рискова“, коментира той пред bTV.
По думите му макар клиничните изпитвания да са стигнали до втора фаза, споделени резултати все още липсват. „Микробиолозите от „Гамалея“ до ноември 2019 г. са работили по абсолютно същата ваксина, но за MERS. Отново са използвани два аденовируса и отново капсулен протеин, за който установяват, че предизвиква най-силен имунен отговор“, коментира още Стефанов. Има публикувани данни единствено за ваксината за MERS, но от опитите с нея върху животни.
„Не знаем какви последствия може да има, а всяка ваксина има такива. Безопасността трябва да е доказана, а не само ефективността“, допълва той.
Стефанов уточнява, че самата неизвестност и липсата на информация представляват риск. „Ваксината може да се окаже приемливо безопасна, без никакви дълготрайни последици, но това трябва да се докаже. Както се доказва за всеки друг медицински продукт, не само за ваксини“, допълва той.
Различни публикации сочат пускането на препарата в употреба като политически ход в битката за глобално надмощие.
Ваксиналната история на Русия е една от причините да искат да бъдат първи. В исторически план страната е пионер в масовите имунизации, заобикаляйки регулации и тествайки непроверени методи.
Всичко започва от Екатерина II Велика
Първата ваксинация на територията на Русия се смята, че е направена на 23 октомври 1768 г. и то на най-известния гражданин на страната – Екатерина Велика.
През XVIII в. едрата шарка била най-голямата заплаха за човечеството. Годишно от нея умирали над един милион души и се предавала изключително лесно. Руският трон също пострадал от болестта – през 1730 г. цар Петър II умира от едра шарка на 14-годишна възраст.
По това време смъртността от едра шарка била колосалните 40%. Въпреки това лекарите били забелязали, че ако веднъж се разболееш и имаш късмета да караш по-леко, след това никога повече не се разболяваш. Действието се развива цял век преди откриването на имунитета, като единственият познат на човечеството метод за примитивна ваксинация е т.нар. вариолация.
Този метод на придобиване на имунитет е доста необичаен от днешна гледна точка – от тялото на болен пациент се взима кожа, която след това се зашива в ръката на здрав човек. Здравият развива конкретната болест значително по-леко, след което придобива имунитет за цял живот.
Примери за вариолация има в китайски научни текстове, датирани от X в. Методът е тестван в Турция и Англия, предимно върху престъпници и сираци.
Екатерина Велика била изключително изплашена от едрата шарка, поради което издирила лондонския лекар д-р Томас Димсдейл, който да извърши вариолация върху нея.
На 23 октомври 1768 г. Димсдейл взима „материя с едра шарка“ от 6-годишно дете, която зашива в ръката на царицата. Пред двореца го чакала карета с най-бързите коне – Екатерина разпоредила в случай, че тя умре от процедурата, нейните слуги да се погрижат Димсдейл да стигне по възможно най-бързия начин до Англия, за да се спаси от линч.
Шест дни след процедурата Екатерина Велика започнала да усеща симптомите на едрата шарка и се оттеглила в Царское село, днес – град Пушкин.
Всичко обаче приключило добре – царицата се възстановила за една седмица и вече била „имунизирана“ за едра шарка. Почти веднага след това, следвайки примера на Екатерина, 140 кралски особи се ваксинирали срещу болестта и превърнали превантивната мярка в мода на територията на Русия.
Екатерина Велика разпорежда методът за предпазване да бъде публикуван в цялата страна, за да знаят местните лекари как да го прилагат. Години по-късно Димсдейл се завръща в страната, за да ваксинира внуците на царицата – тогава Русия била водеща в битката с едра шарка в цяла Европа.
По същото време крал Луи XV на Франция умира от едра шарка. Исторически документи сочат, че Екатерина казала „Каква варварщина! Науката вече може да лекува това заболяване“.
СССР и полиомиелитът
В средата на XX в. светът се сблъскал с нова и изключително опасна болест – полиомиелитът. Около 10% от заболелите умирали, а други 40% оставали инвалиди. Американският президент Франклин Делано Рузвелт, научнофантастичният писател Артър С. Кларк и режисьорът Франсис Форд Копола са сред известните личности с полиомиелит.
Епидемията в Русия започнала през 1949 г. в балтийските страни, Казахстан и Сибир. Болестта коствала живота на близо 12 хил. души годишно.
През 1955 г. Съединените щати започнали масова продукция на ваксина за полио – т.нар. „Ваксина на Салк“. В същото време вирусологът Алберт Сабин разработил друга, много по-евтина, ефективна и безопасна ваксина, но не можел да я тества на територията на Щатите, защото… те вече си имали подходящ медикамент.
Междувременно съветските учени Михаил Чумаков, съпругата му Марина Ворошилова и Анатоли Смородинцев били изпратени в Съединените щати. Сабин и Чумаков се съгласили да тестват новата ваксина в Москва. Те пренесли първите няколко хиляди дози в най-обикновени куфари обратно в Русия и тествали новия медикамент първо върху себе си.
Пьотр Чумаков, син на Михаил Чумаков, разказва: "През 1960 г. бях на 9 години. Първо тестваха ваксината върху нас – децата на Чумаков, внуците на Смородинцев, роднини и близки колеги. Това беше стандартният начин за тестване – върху себе си и близките ти. Родителите ми бяха убедени, че ваксината е безопасна. Всички наши близки също бяха сигурни и знаеха, че полиомиелитът е изключително опасен".
Новата американска ваксина е успешна. Въпреки това съветските учени срещнали сериозен отпор от страна на здравното министерство. „След като американците са се отказали от тази ваксина, защо трябва ние да я тестваме?“, бил въпросът на чиновниците.
С последна надежда Чумаков се свързал директно със здравния министър на СССР и го убедил да приложат ваксината.
До балтийските страни били изпратени 300 000 дози. Полиомиелитът бил победен и за година и половина Съветският съюз се справил с епидемията от болестта. През 1960 г. 77,5 млн. души от СССР били ваксинирани.
Колко е важно да бъдеш първи
Малко хора си дават сметка колко е важно да бъдеш първи в откриването на ваксина за COVID-19.
Глобалната пандемия от новия коронавирус означава само едно – страната, която първа разработи и произведе ваксина, ще получи изключително политическо надмощие… и много пари, разбира се.
Това в комбинация с традициите на Русия във ваксинирането би поставило човечеството в потенциална опасност.
Алексей Чумаков, учен и наследник на известния Михаил Чумаков, смята, че руската ваксина потенциално е много опасна. „Възможно е проучванията да сочат, че има добри резултати и, че ваксината върши работа. Това би било най-доброто, но според мен има 20% шанс ваксината да влоши ситуацията“, коментира той пред „Сайънс маг“.
В интервю за „Ню Йорк таймс“ наследниците на семейство Чумакови споделят, че изпробването на ваксини първо върху себе си е „нещо обичайно“. Докато работи в Москва, Алексей Чумаков разработва ваксина срещу хепатит Е и я тества първо върху себе си.
Според Алексей Чумаков заобикалянето на законите в Русия е лесно. „Има една стара и класическа поговорка, че строгите руски закони са компенсирани от факта, че е много лесно просто да не ги спазваш“, казва той.
В голям материал на „Ню Йорк таймс“ авторите на изданието сочат историята на семейство Чумакови като пример за подхода на Русия в изследването на ваксини и медикаменти.
Ако руската COVID-19 ваксина не е успешна, не предизвиква имунитет или има сериозни странични ефекти, това би засилило антиваксиналните движения, твърдят експерти.
По този начин всеки бъдещ медикамент и метод за превенция ще бъде гледан със скептицизъм от обществото и вероятно никога няма да преборим опасната респираторна болест, отговорна за смъртта на над 700 хил. души до момента.
