Опитът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо не е прецедент в Европейската, а и световната политическа история. Припомняме, че на 15 май 71-годишен мъж стреля срещу министър-председателят на Словакия, който беше тежко ранен.

Роберт Фицо се завръща като премиер с гръм и трясък, след като през 2018 г. е свален с протести

Фицо беше откаран в болница в тежко състояние, като му беше направена животоспасяваща операция. Според последната информация от медиците той е стабилизиран и е в съзнание.

Мотивът за престъплението все още не е ясен.

Макар опитите за убийства на европейски лидери да не са били чести през последните 50 години, някои от най-известните политически личности са били обекти на такива.

Луис Кареро Бланко, 1973 г.

Адмирал-генерал Луис Кареро Бланко е бил известен испански офицер и политик. Дълго време е наричан дясната ръка на диктатора Франциско Франко и е негов премиер. Той се превръща в една от водещите фигури в диктата на Франко.

Франко го избира лично като наследник в кабинета и Бланко заема водещата позиция в държавата през юни 1973 г.

Снимка: Getty Images

Шест месеца след като е посочен за премиер, Бланко е убит на 20 декември 1973 г. от Баските сепаратисти с помощта на поставено взривно устройство.

Убийството е широко одобрено от много испански граждани.

След убийството на Бланко в Испания започва политическа промяна.

 

Алдо Моро, 1978

Алдо Ромеро Луиджи Моро е италиански политик от Християндемократическата партия. Той е начело на Италия като премиер в продължение на пет мандата от декември 1963 до юни 1968 г. и след това от ноември 1974 г. до юли 1976 г.

Моро е един от най-дълго управлявалите премиери на Италия след Втората световна война. Той въвежда редица социални и икономически реформи, които модернизират до неузнаваемост страната. Смята се за една от най-известните фигури в италианските политически среди и като човекът, който е дефинирал съвременната политика в център-ляво.

На 16 март 1978 г. в Рим фракция на организацията „Червените бригади“ блокира конвоя на Алдо Моро и след като убива петимата му бодигарди, го отвличат. По това време Моро вече е спряган за следващия президент на Италия.

ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Атентатът срещу словашкия премиер Роберт Фицо

През дните след отвличането редица работни организации и синдикати организират масови стачки в Италия, а полицията и спецчастите извършват стотици претърсвания в Рим, Милано и Торино с надеждата да открият Алдо Моро. След няколко дни дори папа Павел VI, който е близък приятел на Моро, се намесва и предлага размяна – похитителите да вземат него и да освободят политика. Твърди се също, че папата е събрал 10 млрд. италиански лири, с които да откупи живота на Моро, но тази информация така и не е потвърдена.

Въпреки мобилизацията на 13 000 полицаи, претърсването на 40 000 къщи и блокирането на 72 000 пътни артерии, полицията не извършва никакви арести.

Снимка: Getty Images

Правителството на Италия се разделя на две – едните не искат да водят преговори с „Червените бригади“, а другите искат. След като става ясно, че преговори няма да има, от „Бригадите“ организират „Съд на хората“, който признава Алдо Моро за виновен и го осъжда на смърт. След това изпращат последни искания до правителството – ако не бъдат освободени 16 затворника от „Червените бригади“, Моро ще бъде убит.

Властите отвръщат с мащабно претърсване.

На 7 май 1978 г. Алдо Моро изпраща писмо до съпругата си, с което се сбогува. В него той пише „Казаха ми, че ще ме убият след малко. Целувам те за последен път“.

На 9 май 1978 г. след 55 дни в плен терористите качват Алдо Моро в автомобил и му казват да се покрие с одеяло, за да не знае къде отива. След това го застрелват 10 пъти.

Арестуваха мъж, заплашил сигурността на сръбския президент Александър Вучич

Тялото на Алдо Моро е оставено в багажника на червено „Рено 4“ близо до гетото в Рим.

Погребението на Алдо Моро е ръководено лично от папа Павел VI.

Този момент от италианската история се сравнява с убийството на Джон Ф. Кенеди и се нарича „Италианският 11 септември“.

Снимка: Getty Images

Маргарет Тачър, 1984 г.

Британският премиер Маргарет Тачър или по-известна като „Желязната лейди“ е един от най-уважаваните и познати политици в новата ни история. Тя на косъм успява да се спаси от огромна експлозия в хотел, в който е била отседнала в Брайтън, Великобритания.

На 12 октомври 1984 г. ИРА извършва атентата, като целта е била да убие водещи фигури на британското правителство. В хотела е поставена бомба със закъснител още преди Тачър и министрите от Консерваторите да пристигнат. По това време в хотела е трябвало да се състои конференция на партията.

Снимка: Getty Images

Взривното устройство е поставено от доброволец на ИРА с псевдоним „Рой Уолш“, който отсяда в същия хотел. Бомбата е поставена под ваната в една от стаите, която се намира пет етажа над тази на Тачър. Устройството е с таймер, изработен от записвач на касетки.

Бомбата се взривява около 14:54 местно време на 12 октомври. Взривът срива 5-тонен комин, който пропада през всички етажи чак до мазето и оставя огромна дупка във фасадата на хотела. Според местните пожарникари единствената причина да няма много загинали при взрива е сериозното строителство от Викторианската епоха.

При атентата загиват петима души, но нито един от тях не е министър. Сред убитите е сър Антъни Бери – член на Консерваторите, както и Ерик Тейлър, лейди Шатък, лейди Маклейн и Роберта Вакехам. Доналд и Мюриел Маклейн били отседнали в същата стая, в която е поставена бомбата, но Доналд оцелява.

Ген. Тодор Коджейков: Грешка на охраната - втори нападател щеше да доубие Роберт Фицо

34 души са ранени.

Отговорът на Маргарет Тачър не закъснява. Още на следващата сутрин конференцията на Консерваторите продължава, но тя премахва от речта си всички планирани атаки срещу Лейбъристите. Тачър заявява, че атентатът е „опит за осакатяване на правителството на Нейно Величество Кралицата“.

Снимка: Getty Images

Олоф Палм, 1986 г.

Продължи да четеш