Конфликтът в Ирак се явява криза водеща до едно осиротяло поколение. Според направено проучване между 800 хиляди и милион деца на територията на страната са загубили единия или двамата си родители. Според социалните работници това е само малка извадка в сравнение с реалния брой растящи във враждебна среда. Властите са на мнение, че именно тези осиротели деца са перфектна мишена за произвеждане на терористични кадри.

12-годишният Сайф е загубил и двамата с родители заради бомбена атака в провинцията Дияла през 2005, по времето на която той също бива ранен.

„Не помня какво се случи.”, казва детето. „Бях малък. Един мъж ме отведен и малко след това ми разказа какво се е случило с майка ми и баща ми. Няма живот за теб, когато си загубил и двамата си родители.”

Сега Сайф се намира в частно сиропиталище, където въпреки преживяната от него травма, той се забавлява, играейки компютърни игри и пеейки, като мечтае да стане актьор.

Никой не знае точната бройка на иракските деца, които като Сайф са останали без родители, заради ескалиращото насилие в страната си.

Социална криза

Докато бомбите и убийства са на дневен ред, броя на сираците продължава да расте. Зад индивидуалните трагедии се крие предпоставка за социална криза. За милионите деца останали без родители се грижат общо едва 200 социални работници и психиатри. Няма закон за защита на детето.

Властите казват, че наредбата, от която отчаяно се нуждаят се върти в парламента без резултат.

Сиропиталище в Багдад, в което се намира Сайф, е основано от Хишам Хасан и е подпомогнато с частни дарения.

„Правителството не осъзнава мащаба на проблема.”, заявява Хасан.

Той обяснява, че не може да понесе гледка на страдащото поколение иракски деца.

Сред 32-те момчета за които се грижат в дома, са братята Мустафа и Мортада. Тяхната майка е била убита в престрелка, а баща им изчезнал по време на религиозната война в Ирак.

Хишам Хасан и неговия малък екип се опитват да създадат домашна атмосфера за децата в сиропиталището, като след преживения ужас ги подготвят за по-добро бъдеще.

„Ако никой не се грижи за тях, те ще бъдат експлоатирани от терористи, превръщайки се в бомба със закъснител – заплаха за сигурността и бъдещето на страната ни.”, заявява Хасан.

Като в птиче в клетка

От другата страна на града, в държавно сиропиталище за деца на възраст от 12 до 18 години, отчаяният Мустафа е ужасен при мисълта за собственото си бъдеще.

„Нуждая се от психиатрична помощ. Може би ще се забъркам с престъпност, защото няма нищо хубаво в бъдещето ни.”, твърди детето.

Мустафа е отведен в сиропиталището Дар Алазирия, след като губи и двама си родители в бомбена атака, когато той е едва на 12.

„Чувствам се като птиче в клетка”, заявява той. „Щеше ми се да има кои да ни чуе.”

Сиропиталището, дом на 52 момчета, е разпадаща се площадка, място на печал, където условията са покъртително мизерни.

Зам. Министърът по социалните въпроси в Ирак, Дара Яра, заявява пред Би Би Си, че състава му прави всичко по силите си при трудните политически обстоятелства.

„Това е хуманитарен въпрос, които не е приоритетен за парламента. Ние се нуждаем от закони и пари от министерството на финансите, за да се справим с проблема. ”

Той също се тревожи от последствията за сигурността, ако на сираците в Ирак не се поднесат съответните грижи, от които се нуждаят.

„Те са лесни мишена за създаване на терористични кадри.”, заключва зам.-министърът.

* Текстът е по материал на Би Би Си