27 000 евро обезщетение ще плати България на оправдания за убийството на бившия премиер Андрей Луканов - Юрий Ленев, който е осъдил страната ни в Европейския съд по правата на човека заради полицейските изтезания, чрез които са изтръгнати първоначалните му самопризнания. Решението в полза на Ленев е от днес, съобщи Българският хелзинкски комитет.

Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения.

„Къщата на ужасите”

Жалбоподателят Юрий Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Още по пътя е малтретиран от съпровождащите го полицаи с юмруци, твърди предмети, както и с притискане на глезените на краката чрез вратата на микробуса. По пътя няколко пъти губи съзнание. Откаран е във вилата на МВР в Копривщица, където изтезанията продължават отново с качулка на главата (по време на делото въпросната вила става известна като „къщата на ужасите” – бел.ред.).

Полицаите забиват остри предмети под ноктите на ръцете му, поставят предмети между пръстите му и ги стискат, за да получи болки в ставите, бият го с юмруци и ритници.

След това Ленев е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция. Разпитът е свързан с евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов.

По време на задържането му във вилата на МВР спрямо Ленев са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред.

След разпита в Копривщица Ленев е отведен обратно в София, където е задържан по обвинение в съучастие в убийството на Луканов в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов.

„Множество кръвонасядания”

Същия ден е прегледан от лекарката на службата, която установява „множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.

„Самоуличаване”

В резултат от изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов.

Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона. Тук трябва да се отбележи, че съставът на Софийския апелативен съд, прочел оправдателните присъди, бе ръководен от Галина Тонева, която в момента е зам.-главен прокурор и е номинирана от реформаторското крило във ВСС за титуляр на поста.

Съдът с пагони

Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда. Ботьо Ботев не е привлечен като обвиняем. На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.
Мотивите

ЕСПЧ дебело акцентира върху умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.

Обърнато е внимание на начина на транспортиране с качулка на главата, което е в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката.

Съдът "не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което Ленев прави. То следователно следва да се оцени като изтезание по смисъла на Европейската конвенция за защита на човешките права".

Наред с установените изтезания съдът в Страсбург установява, че България е провела неефективно разследване на полицейските служители, заради което никой не е бил осъден. Магистратите преценяват, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с тяхното оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква – "че е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание”.

В случая вината за прикриването на виновниците е не само в полицията, а и в прокуратурата.

Решението на съда в Страсбург повдига въпроса с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква всяка държава да инкриминира, без да има погасяване на деянието по давност, пише от БХК.

Европейският съд намира България виновна още за незаконната употреба на СРС по време на побоя срещу Ленев.

Освен обезщетението държавата ще трябва да плати и 4000 евро разноски по делото.