Докато в много западни държави огромна част от населението вече е получило по три дози и правителствата вече обсъждат плюсовете на четвърта, в повече от 40 по-бедни страни ваксинираните са едноцифрен процент от населението. Много от тези държави дори не са успели да ваксинират здравните си работници и приоритетните групи, пише в свой аналитичен материал германският в. „Ди Велт“.

„Дистрибуцията на ваксини по света все още е много нечестна. Пандемията ще приключи само тогава, когато приключи навсякъде. Трябва ни нова стратегия през 2022 г.”, коментира пред изданието експертът по глобални здравни политики от Университета в Дрезден проф. Анна Холцшнайтер.

Снимка: EPA

Според нея Германия, която е дарила 103 млн. дози на повече от 30 държави, всъщност няма чак толкова голям повод за гордост – както нямат и другите богати държави. Инициативата „Ковакс“, създадена от СЗО в опит да направи глобалния достъп до ваксини по-честен, не достигна целите си. През есента преполови първоначалната си цел да дари 2 милиарда ваксини до края на годината, а до края на декември само 750 милиона са били доставени в избраните страни.

Ще падне ли патентът на ваксини и лекарства?

Проф. Холцшнайтер е категорична: „Светът започва да се заклещва в омагьосан кръг от пандемии с нови варианти, които се появяват отново и отново“. Според нея единственото решение е да споделяме знание и технология по света и временно да се вдигнат патентите на лекарствата и ваксините за COVID-19.

Изключително бързото разпространение на „Омикрон“ по света разпали дебата отново, като доклад на „Хюман Райтс Уотч“ категорично потвърди, че подобна мярка би разширила достъпа до защита срещу коронавируса – повече от 100 държави извън Европа и САЩ могат да произвеждат иРНК ваксини в големи количества, като 8 от тях са в Африка.

Тезата на производителите е, че те вече изготвят милиарди дози и е необходима просто по-добра логистика. Елизабет Малсут от „Лекари без граници“ не е съгласна, защото по думите ѝ тази сметка се базира на идеята за ваксинационен курс от само две дози: „С бустерите и възможността за специални ваксини, които се целят в отделните варианти, световното търсене се увеличава рязко“.

Снимка: EPA

Освен това данните към момента са, че китайската ваксина, която милиарди хора за получили, е значително по-малко ефективна срещу „Омикрон“. Това означава, че ваксините, произведени от „Пфайзер“ и „Модерна“ са още по-важни от преди.  

Тези компании имат свои планове да се справят с недостига, особено в Африка. Вместо да вдигнат патентите, те ще произвеждат ваксините на местно ниво. Например в Руанда „Пфайзер“ планира да произведе 50 милиона дози през 2022 г. Кога обаче производствените мощности ще са в готовност не е напълно ясно.

Ваксини за смет

Докато ваксините не започнат да се произвеждат местно целият африкански континент ще разчита на дарения на излишни бройки ваксини. Процесът се бави допълнително от задължителното разрешение, което трябва да се поиска от производителя. Това означава, че много от дозите ще бъдат унищожени, като най-скорошният пример е един милион дози „АстраЗенека“ в Нигерия, защото не са достигнали страната навреме.

Снимка: EPA

Така бедните държави се оказват в сложна ситуация – без възможност сами да произвеждат ваксината във вече изградените си заводи за лекарства, без яснота кога големите концерни ще обърнат поглед към техните неатрактивни от бизнес гледна точка пазари и без шанс да планират ефективно разпространението на дарените чужди препарати с изтичащ понякога след броени дни срок на годност.

Снимка: EPA

Всичко това води за тях до още COVID смърт и допълнително забавяне на и без друго затруднените им икономики заради противоепидемичните мерки. А т.нар „развит свят“ ще продължи да получава нови и нови варианти на коронавируса. Защото епидемията приключва само тогава, когато е приключила навсякъде.