Центристът Еманюел Макрон получава най-много гласове на приключилите снощи оспорвани президентски избори във Франция. Той е следван от крайната националистка Марин льо Пен, сочат окончателните резултати.
Така двамата отиват на балотаж след две седмици. Макрон печели 23,75% от гласовете на французите, а Льо Пен – 21,5%.
Много близки са и резултатите на останалите претенденти. Трети е републиканецът Франсоа Фийон с 19,9%, следван от крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон с 19,6 на сто.
Победителят Макрон е сочен и като най-вероятен президент на Франция след балотажа. Той е бивш банкер и за кратко финансов министър в правителството на президента Франсоа Оланд.
Марин льо Пен пък печели най-голям брой гласове, подавани за Националния фронт на избори досега - 6,9 милиона.
В първата реакция след огласяването на резултатите Макрон призова патриотите да го подкрепят на втория тур срещу националистите.
"Искам след две седмици да стана вашият президент, президент на френския народ, президент на патриотите срещу заплахата от националистите", заяви той.
Резултатите предизвикаха радост и сред привържениците на Марин льо Пен. Тя от своя страна обеща да защитава френската нация и „нейната независимост".
"Това е исторически резултат. Той ми възлага огромната отговорност да защитя френската нация, нейното единство, нейната сигурност, нейната култура, просперитет и независимост", посочи тя.
Резултатите от първия тур на изборите са удар по двете най-големи партии във Франция, чиито представители не успяха да стигнат до втори тур. Това се случва за първи път от шест десетилетия насам.
За Макрон са гласували по-скоро хора с висше образование, ръководни кадри, със сигурна социална и работна позиция. Избирателите на Льо Пен пък са по-скоро с нисък доход, по-ниско образовани и живеещи в малкия град, коментира кореспондентът на bTV в Париж Десислава Минчева.
Избирателят на Еманюел Макрон вярва, че страните-членки на ЕС са по-силни заедно и не се страхува от глобализация. Подкрепящият крайнодясната Льо Пен пък предпочита затваряне на граници и отхвърляне на Европа и се страхува от глобализация.
Крайнолевият кандидат Жан-Люк Меланшон не призова своите избиратели да гласуват против крайната десница. От социалните мрежи може да се направи извод, че крайната левица по-скоро би гласувала за крайната десница, отколкото за Макрон.
Дори след втория тур на президентския вот във Франция ще продължи да се говори за избори, защото през юни предстоят парламентарни избори и който и да стане президент на Франция, ще е много трудно да има небходимия брой депутати, за да може да прокара реформите, които би искал.
Пазарите също реагираха положително след първия тур. Почти веднага след публикуването на предварителните резултати еврото поскъпна спрямо долара.
Веднага след като бяха ясни първите резултати в Париж станаха сблъсъци между няколкостотин демонстранти, представящи се за антифашисти, и полицията.
Двама души бяха ранени и трима - арестувани. На площад "Бастилия" протестиращи младежи, някои маскирани и облечени в черно, замеряха полицаите с бутилки и бомбички.
По призива за "нощ на барикадите", отправен от движения, представящи се за антифашистки, около 300 души се събраха на протест след обявяването на прогнозните резултати от първия тур на изборите.
Организаторите на проявата поискаха всички да протестират "и срещу Марин, и срещу Макрон".
